Решение №60167/15.07.2021 по дело №559/2018


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60167

    София, 15.07.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев

    ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

    Димитър Димитров

    при участието на секретаря Райна Пенкова,

    разгледа докладваното от съдия Йорданов

    гр.дело № 559 /2018 г.:

    Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

    С определение № 740 от 28.09.2018 г. по касационната жалба на „Групама застраховане“ ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение от 30.11.2017 г. по гр. д. № 12599 /2017 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 147619 /15.06.2017 г. по гр. д. № 60617 /2016 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените искове по чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.

    Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по повдигнатите от жалбоподателя „Групама застраховане“ ЕАД процесуалноправен въпрос за значението на годишната /междинна оценка на работодателя, включително, когато тя не е оспорена от служителя и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правнорелевантните факти, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, отразена в посоченото от жалбоподателя решение № 186 /11.12.2015 г. по гр. д. № 295 /2015 г. на ВКС, III г.о., с което в отговор на правни въпроси е прието следното: доказването на отрицателния факт, предпоставил правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание по чл.328,ал.1,т. 5 ГПК се осъществява посредством положителните факти относно начина, по който служителят се справя с възложената работа, необходимите за това качества и проявлението им от страна на конкретния работник или служител в трудовия процес като способност. Положителните факти се въвеждат и установяват от работодателя при оспорване на уволнението като незаконосъобразно на посоченото основание, като са допустими всички доказателствени средства. При ангажирани от работодателя доказателства в тази връзка, съдът има задължение да ги обсъди в изпълнение на изискването на чл.235 ал.2 ГПК. При положение, че в предприятието е действала система за периодично индивидуално оценяване на служителите, оценките за резултатите от работата им са определяни с активно участие на самия оценяван служител, изразявал писмено съгласие или несъгласие с атестацията в двустранно подписани документи, същите са от решаваща важност като писмени доказателства по отношение предмета на доказване. Преценката, че работодателят не се е ангажирал с доказване на определени външни за конкретното трудово правоотношение обстоятелства, когато от тях би могло да се направи извод дали критериите за ефективно изпълнение на работата са обвързани с икономически показатели, не освобождава съда от задължението да обсъди ангажираните и приети по делото конкретни доказателства в указаната по горе насока.

    По въпросите съставът на ВКС, постановил решението, се е позовал на вече установена практика на ВКС в решения по чл.290 и сл. ГПК в изложения смисъл: решение №161 от 2009 г. по гр.д № 4958 /2007 г., на ІІІ г.о, решение № 84 /2006 г. по гр.д. № 1862 /2003 г., на ІІІ г.о, решение № 202 /2012 г. по гр.д № 804 /2011 г., на ІV г.о, решение № 564 /2013 г., на ІV г.о на ВКС.

    Настоящият съдебен състав споделя установената практика по изложените по-горе съображения. Приетото следва от приложението на правилото за разпределение на доказателствената тежест за законността на уволнението (в тежест на работодателя), от доказателственото значение на предвидените в ГПК доказателствени средства, доколкото за релевантните за основанието на уволнението факти не са предвидени особени правила за доказване, както и от задълженията на съда да обсъжда поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, за да отговори на доводите на страните.

    Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК и по материалноправните въпроси за задължението на работодателя да посочи

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари