Решение №60165/19.08.2021 по дело №3529/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №132/04.03.2021 по дело №3529/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/ служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и при съобразяването им имат ли значение твърденията, с които ответникът е обосновал своето възражение, а именно, че инструктажът за безопасни условия на труд, който работодателят дължи е съобразно спецификата на заеманата от работника/ служителя длъжност, а не с трудови функции на друга длъжност, които последният е изпълнявал по своя инициатива при настъпилата трудовата злополука и за която длъжност работникът/ служителят не е притежавал необходимата квалификация и правоспособност?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
Веска Райчева

Членове:
Зоя Атанасова, Геника Михайлова

при секретаря Ванюша Стоилова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3529 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК - чл. 293 ГПК.

История на спора

До касационно обжалване е допуснато решение от 24.07.2020 г. по гр.д. № 130/2020 г. в частта, с която Окръжен съд – Монтана, изменяйки решение № 355/28.11.2019 г. по гр.д. № 624/2018 г. на Ломски районен съд, е осъдил „Хъс“ ООД да заплати на основание чл. 200 КТ на М. К. М. сумата 120 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г., а на Г. Г. Н. сумата 150 000 лв., ведно със законните лихви от 30.07.2016 г. – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Г. Н. М., настъпила на 30.07.2016 г. поради трудова злополука от 25.07.2016 г.

Касационен въпрос

Решението е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос: Какви са критериите за преценка дали пострадалият работник/ служител е допринесъл за трудовата злополука, допускайки „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, и при съобразяването им имат ли значение твърденията, с които работодателят е обосновал възражението за намаляване на неговата отговорност по чл. 200 КТ, а именно, че инструктажът за безопасни условия на труд, който той дължи, е съобразно спецификата на заеманата от работника длъжност, а не със спецификата на трудови функции на друга длъжност, които работникът е изпълнявал по своя инициатива и за която не е притежавал необходимата правоспособност?

Мотиви

По правните въпроси:

Отговорността по чл. 200 КТ на работодателя за вреди от трудова злополука или професионална болест, причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто или смърт на работника/ служителя, се различава от гражданската в ЗЗД по тежест, обхват, предпоставки за възникване, размер на обезщетяване и т.нат. Основанието на тази, самостоятелна в своето приложно поле гражданска имуществена отговорност се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния риск от увреждането на работника/служителя, а тя е обективна (няма субективен елемент в правопораждащите я юридически факти). Работодателят отговаря независимо от това, дали негов орган или друг негов работник/служител има вина за настъпването на вредите (чл. 200, ал. 1 КТ), но също така и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила, чиито вредоносни последици са в пряка или косвена причина с трудовата дейност на работника, или от каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието (чл. 200, ал. 2 КТ). Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ неговата отговорност може да се намали, но не при всяко допринасяне, а само когато работникът/служителят е допринесъл с груба небрежност за трудовата злополука. Изложеното обобщава базисните положения в ТР № 45/19.04.1990 г по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК на ВК.

В своята практика Върховният касационен съд дефинира грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, т.е. тя се изразява в неполагането на онази грижа, която

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари