Определение №60163/04.08.2021 по дело №894/2019


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60163

    [населено място], 04.08.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 894 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на Ангел Николов Донов и Кристи Христова Маринова, двамата упражняващи заедно правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД („КТБ” АД), в несъстоятелност, срещу определение №4128/15.02.2019г. по в.ч.гр.д. №14168/2018г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД, в несъстоятелност, срещу определение от 12.09.2018г., постановено от съдия по вписванията при СРС, с което е постановен отказ по молба вх.№59749/12.09.2018г.

    С определение № 425/13.11.2020г. по ч.т.д. № 894/2019г. на ВКС, I т.о. е спряно производството по делото до приключване на конституционно дело № 9/2020г. на КС на РБ. По същото е постановено решение №8/27.05.2021г. на Конституционния съд на Република България, поради което производството по делото следва да се възобнови.

    Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Навежда доводи, че поисканото вписване не предполага възможност съдията по вписванията или въобще по исков ред да се извършва преценка за наличието на материалноправните предпоставки за настъпване на нищожност. Нищожността на заличаването действа ex lege на основание ал.1 на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018г. Съдията по вписванията е сезиран с искане за отразяване в публичен регистър на настъпило по силата на закона обстоятелство, което искане се основава на изрична специална законова норма. Освен това се поддържа, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не е в пряко нарушение на чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

    Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    С обжалваното определение въззивният състав от Софийски градски съд е оставил без уважение частна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (н.) срещу определение за отказ от 12.09.2018 г. на съдията по вписванията при РС – София по молбата на банката с вх. № 59749/12.09.2018г. за подновяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, учредена с нотариален акт № 138, том I, н.д. № 121/2012 г. на Нотариус с рег. № 628, вписан в Служба по вписванията под № 26, том 9, рег. № 18910/14.05.2012 г., на основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН. Съдът е посочил, че в охранителното производство съдията по вписванията не притежава материална компетентност да прецени наличието на предпоставките, визирани в § 5, ал.1 вр. ал.3 и ал.4 от ПЗР на ЗИДЗБН, както и липсата на изключението по ал.2 от същата норма. С оглед защита на правната сигурност на гражданския оборот, предпоставка за новото вписване на договорна ипотека е съгласието, въз основа на което е станало заличаването, да е обявено за недействително. Тази недействителност може да бъде обявена по исков ред, но не може да бъде установена в рамките на охранителното производство по вписване. С оглед на това въззивният съд е заключил, че обжалваният отказ е законосъобразен, тъй като съдията по вписванията е процедирал в пределите на правомощията му по чл.32а ПВ. Отделно решаващият състав е приел, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН не следва да бъде прилагана, тъй като е в пряко нарушение на чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Изложил е съображения, че с обявяването за нищожни с обратна сила на извършени заличавания

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари