Решение №60151/04.08.2021 по дело №3101/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №211/23.03.2021 по дело №3101/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема определеното от първата инстанция обезщетение.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ:
Мими Фурнаджиева, Десислава Попколева

с участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3101 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Й. С. В. чрез пълномощника му адв. Е. Н. против решение № 65/01.07.2020 г. по в.гр.д. № 83/2020 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след отмяна на решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г., искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 16 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решение № 606/19.11.2019 г. на Окръжен съд Стара Загора по гр.д. № 59/2019 г. за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 100 000 лв. В останалата отхвърлителна част- за разликата над 100 000 лв. до пълния предявен размер от 500 000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на имуществени вреди, решението на Пловдивския апелативен съд е влязло в сила като необжалвано.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон – чл.52 ЗЗД, на процесуалния закон и по-конкретно на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, както и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е изложил в мотивите си защо справедливостта налага този нисък размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, който размер не съответства нито на броя и тежестта на повдигнатите обвинения, нито на тежестта и продължителността на взетите мерки за неотклонение - „задържане под стража“ и „домашен арест“. Според касатора, при определяне размера на обезщетението, съдът не е отчел в достатъчна степен настъпилото хронично заболяване – „други реакции на тежък стрес“, за което експертът изрично е посочил, че е в пряка причинно-следствена връзка със задържането под стража и незаконното обвинение, както и настъпилото по време на задържането му влошаване на здравословното му състояние. Твърди се, че необосновано и в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между задържането под стража и повдигнатите обвинения на ищеца и изключването му от политическа партия ГЕРБ и прекратяването на брака му.

Ответникът по жалбата – Прокуратура на Република България, чрез процесуалния си представител прокурор С., в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Касационен въпрос

С определение № 211/23.03.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 65/01.07.2020 г. по в.гр.д. № 83/2020 г. на Пловдивския апелативен съд в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на въззивния съд да обсъди конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетението по размер и да изложи собствени мотиви при прилагане на обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, включително в случаите, при които въззивният съд не възприема

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари