Решение №60144/30.07.2021 по дело №3081/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №147/05.03.2021 по дело №3081/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпроси

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните доказателства?

В какъв обем следва да се престира издръжка и гледане от приобретателя по договора. Съставляват ли изпълнение на задълженията на приодберателя по договора несистемните, случайни или единични действия по оказване на грижи за даване на издръжка. Частичното, забавено или неточно изпълнение на задълженията на предобретателя поражда ли право за прехвърлителя да развали договора за издръжка и гледане?

Отговори
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 3081 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на С. И. Д. /процесуален правоприемник на починалата след постановяване на въззивното решение ищца М. Й. И./, подадена чрез процесуалния й представител адв.М. К. срещу въззивното решение № 877/22.4.2020 г по в гр.дело № 3848/2019 г на САС, ГО, 7 въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2479/5.4.2019 г по гр.дело № 11551/2017 г по описа на СГС, I-1 състав, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от М. Й. И. срещу М. К. Д. иск за разваляне на основание чл.87 ал.3 ЗЗД договор за прехвърляне на правото на собственост върху 3/4 ид.части от недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег.№ ***** по н.д. № 239/15 г на нотариус Р. Д., с район на действие СРС.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.

Ответницата по касационната жалба М. К. Д. оспорва същата.Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, тъй като е изпълнявала точно и в пълен обем задължението за престиране на издръжка и гледане па прехвърлителката, поради което предявеният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД е неоснователен и законосъобразно е отхвърлен.Претендира разноски.Предявява при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен главния иск по чл.87 ал.3 ЗЗД, насрещен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД за връщане на даденото в изпълнение на договора за издръжка и гледане в размер на 1000 лв.Искът е предявен като частичен от общ размер от 5131, 36 лв. представляващи разноски за нотариалното прехвърляне на имота -2486, 36 ; платени суми за данък недвижим имот и битови отпадъци-350 лв ; закупуване на телевизор и отоплителна печка-300 лв ; разходи във връзка с издръжката-покупка на храна, лекарства, заплащане на вода и ток, отопление, режийни разноски за апартамента на обща сума 2000 лв.

С обжалваното въззивно решение е прието, че на 29.4.2015 г М. Й. И. е прехвърлила на М. К. Д. собствените си ѕ ид.части от недвижим имот-апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег.№ ***** по н.д. № 239/15 г на нотариус Р. Д., с район на действие СРС.Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, въззивният съд е приел, че ответницата е полагала грижи за прехвърлителката, свързани с непосредственото й битие, ежедневно е носила храна и лекарства, дрехи и консумативи.Тези показания са обсъдени в корелация с представените писмени изявления, изходящи от прехвърлителката от 2.6.15 г и 15.10.17 г, в които е посочено, че същата е напълно удовлетворена от получаваните грижи.Прието е, че обстоятелството, че ответницата не е прекарвала почивните и празничните дни с прехвърлителката не може да се приеме за неизпълнение на задължението, тъй като не е изрично уговорено в договора, за да се приеме за дължимо.

Касационни въпроси

С

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари