Решение №60142/07.07.2021 по дело №3474/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №187/12.03.2021 по дело №3474/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Дали длъжността „Читалищен секретар“ може да бъде съкратена?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател:
Симеон Чаначев

Членове:
Александър Цонев, Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3474/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Допуснато е касационно обжалване на въззивно решене №152/03.07.20г. на Добрички окръжен съд, с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал.1 КТ, т.1 и т.2, предявени от Е. Ж. Д. срещу Народно читалище „Съединение 1943“ с. Изворово за отмяна на уволнението поради незаконно съкращение в щата и за възстановяване на длъжност „Читалищен секретар“.

Касационен въпрос

Допускането е на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, по въпроса дали длъжността „Читалищен секретар“ може да бъде съкратена.

Мотиви

Настоящият състав на ВКС счита, че длъжността „Читалищен секретар“ не може да бъде съкратена, поради следните съображения: Съгласно чл. 17а от ЗНЧ Секретарят на читалището е негов законен представител, той е управителен орган с дейност и функции, които са регламентирани от закона, например- организира изпълнение на решенията на Настоятелството, представлява читалището заедно и поотделно с Председателя, отговаря за работата на щатния персонал. Правните норми, които уреждат статута на Секретаря на читалището, са императивни материалноправни норми, заради правната сигурност, с оглед отношенията с трети лица. Никъде в закона не е предвидено, че Секретарят е факултативен орган, за да се приеме, че тази функция е уредена с диспозитивни правни норми. Напротив, в публичен интерес и заради правната сигурност е необходимо да се уреди законната представителна власт, за да могат третите лица в отношенията с читалището да упражняват правата и да изпълняват задълженията си валидно. По тези съображения не може работодателят с едностранно гражданско волеизявление да отмени закона и да съкрати реално законен управителен орган на читалището, в случая законният му представител.

Въпросът е релевантен за изхода на делото, защото правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че след като е избрана от Настоятелството, сключила е трудов договор и е вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като „секретар“, по- късно е уволнена от длъжността „читалищен секретар“ поради съкращение в щата, а според нея тази длъжност не може да се съкращава. Поради това иска отмяна на уволнението и възстановяване на работа.

В срока за отговор работодателят е възразил, че Секретарят на читалището е факултативен орган и може да се съкращава.

Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Ищцата е работила по трудов договор на длъжност „Читалищен секретар“. Читалищното настоятелство е взело решение за съкращаване на единствената щатна бройка „Читалищен секретар“ и след това ищцата е уволнена с писмена заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Въззивният съд е направил извод, че процесната длъжност е щатна, а Секретарят на читалището не е задължителен орган въпреки представителните функции. Съкращението е реално тъй като трудовата функция е престанала да съществува и е извършено от компетентен орган- Настоятелството. Това е бил решаващият извод за отхвърляне на предявените искове по чл. 344, ал.1 КТ, т.1 и т.2.

В жалбата са изложени доводи, че уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, пр.2 (съкращение в щата) е незаконно тъй като „Читалищният секретар“ е законен представител на читалището и длъжността му не може да се съкращава. Тъй като въззивният съд е приел обратното, а именно, че читалищният секретар е факултативен орган, касаторът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и неправилно тълкуване на чл.16 ЗНЧ, чл.17 ЗНЧ, чл.17а ЗНЧ, чл.18 ЗНЧ, чл. 18а ЗНЧ, чл. 19 ЗНЧ и чл.19а ЗНЧ от Глава ІІІ „Управление“ от ЗНЧ.

В отговора на касационната жалба Народно читалище „Съединение 1943“ [населено място] отново възразява, че се касае

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари