Решение №60141/02.07.2021 по дело №3262/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №159/10.03.2021 по дело №3262/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
Симеон Чаначев

Членове:
Александър Цонев, Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3262/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационен въпрос

Производството е по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение №260143/17.07.20г., постановено по в.гр.д. 489/20г. на ОС гр. Варна на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали въззивният съд е длъжен да обсъди всички доводи и възражения на страните.

Мотиви

По този въпрос има формирана трайна практика на ВКС, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства по делото, както и доводите и възражения на страните при обосноваване на установените факти по делото и тяхната правна квалификация (решение №222/18г. на ІІ ТО).

Този въпрос е релевантен за изхода на делото, защото въззивният съд не се е произнесъл по възражението на ответника „Енерго- Про продажби“АД, че към правоотношението по доставка и потребление на ел.енергия, приложение намира общата норма на чл. 183 ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на потребената ел.енергия. А съгласно практиката на ВКС- решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ІІІ г. о и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г. о. при непълнота в относимите към правоотношението за доставка и потребление на ел. енергия разпоредби, приложение намират общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената електрическа енергия. Прието е още, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена, съответно се дължи разликата. Изводите в цитираната практика, даващи отговор на поставения правен въпрос се споделят от настоящата инстанция.

История на спора

Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата М. Г. С., че ответникът „Енерго- Про продажби“АД незаконосъобразно претендира от нея сумата 6470,82лв. за потребена ел.енергия за минал период от 25.07.2017г. до 24.07.2018г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб.№ [ЕГН] за обект на потребление в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Поради това е предявила отрицателен установителен иск, че не дължи процесната сума.

В срока за отговор дружеството ответник е изложило доводи, че ищцата дължи сумата на основание чл. 50 ПИКЕЕ (2013г.) и чл. 200, ал.1 ЗЗД, пр.1, тъй като електромерът на процесния имот е отчитал частично потребената ел.енергия, поради софтуерно вмешателство в тарифата на СТИ, и заради това тя е била частично фактурирана и платена. Една част обаче, от потребената ел.енергия не е била визуализирана на дисплея на средството за търговско измерване, поради което не е била фактурирана и платена. Дружеството претендира цената на тази невизуализирана на дисплея на електромера, но потребена ел.енергия за период от една година назад.

Във връзка с отговора на исковата молба, ищцата е възразила следното: не е присъствала на проверка и демонтаж на процесното средство за търговско измерване; евентуално не е виновна за неточното отчитане на СТИ; не е уредено потестативно право на дружеството за едностранно изменение на дължимата цена; липсва правен ред, по който дружеството да извърши корекционна процедура и да определи цената за минал период, заради отмяната на чл. 41 до 44 от ПИКЕЕ (2013г.); отчетената ел.енергия в скрития регистър на СТИ не е реално потребена ел.енергия.

Въззивният съд е уважил иска с решаващи мотиви, че дружеството ответник няма право на корекционна процедура заради отмяната на чл.41-44 ПИКЕЕ (2013г.), както и заради липса на виновно поведение на ищцата. В същото време обаче липсват мотиви по възражението на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари