Определение №60139/08.07.2021 по дело №2056/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60139

    София, 08.07.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2056/2020 година.

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Мазком“ЕООД, [населено място] и касационна жалба на Б. Г. П. и Г. С. П. против решение № 100 от 17.03.2020 г. по гр.д. № 775/2019г. на Пловдивски апелативен съд

    Ответникът по двете касационни жалби- „Първа инвестиционна банка“АД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Хр. М. е на становище, че касаторите не обосновават основателни доводи за допускане на решението до касационно обжалване. По същество жалбите са преценени като неоснователни.

    Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

    Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и са процесуално допустими.

    По жалбата на „Мазком“ЕООД, [населено място]:

    С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. Р. И. е поддържал вероятна недопустимост на обжалвания съдебен акт. Страната подробно е развила разбирането си, че въззивният съд бил „подменил предмета на спор“, като е „ограничил“, според него, „по недопустим начин произнасянето си“. Това разбиране касаторът е свързал, с обстоятелството, че въззивната му жалба била върната с влязло в сила разпореждане, а съдът е приел, „че по отношение на него решението на първата инстанция е влязло в сила“.Присъединяването към жалбата на другите двама ответници по иска по реда на чл.265,ал.1 ГПК, касаторът е счел като факт, който задължава съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на страната, съдържащи се във върната жалба. Все в тази връзка, страната е поставила и два въпроса, касаещи тези оплаквания, като ги е поддържала с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Все във връзка с това, че въззивният съд е следвало да разгледа върнатата въззивна жалба като се произнесе по направените в нея възражения и оплаквания, страната, в хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е поставила въпросите – „Влиза ли в сила решението по отношение на необжалвалия обикновен другар, ако той се присъден по реда на чл.265, ал.1 ГПК към въззивната жалба на обикновените другари“ и 2 / „ Има ли правомощие въззивният съд да отмени решението по отношение на необжалвалия обикновен другар на въззивниците, който се е присъединил по реда на чл.265,ал.1 ГПК към въззивната жалба на обикновените другари“. Страната е развила общо разбиране за действията на обикновените другари чрез възпроизвеждане на части от решения на ВКС и лаконично е заявила, че това противоречи на изводите на въззивният съд, без да уточнява на кои точно. Поставен въпроса - № 3/ „Влиза ли в сила решението по отношение на необжалвалия обикновен другар- кредитополучател, ако той се е присъединил по реда на чл.265 ,ал.1 ГПК към въззивната жалба на обикновените другари – поръчители“. Под №4 отново е възпроизведен въпрос № 2 . Така поставените въпроси, страната счита като такива от значение за точното прилагане на чл.265,ал.1 ГПК. Поставени са и два въпроса - №5 и №6 във връзка с това следва ли въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи от страните…Тези въпроси са обвързани отново с това, че съдът е бил длъжен да разгледа и възраженията на кредитополучателя, след като отговорността на поръчителите е била акцесорна.Поставени са въпросите : 7/ „ В производството по реда на чл.422,ал.1 ГПК в тежест ли е на кредитора ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит…. Или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане на последиците на предсрочната изискуемост.“ И /8 „ При разглеждане на иск с предмет вземане по договор за кредит с твърдяна настъпила предсрочна изискуемост въззивният съд длъжен ли е съгласно чл.154 ,ла.1 ГПК

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари