Решение №60135/08.07.2021 по дело №464/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60135

    гр. София, 08 юли 2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

    ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА

    при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 464/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия Х. М. М., чрез защитника му – адвокат Д. С., срещу въззивна присъда № 260007/09.02.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 504/2020 г., по описа на Окръжен съд – Хасково. В жалбата и писмените допълнения към нея се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, като подсъдимият е признат за виновен и по обвинението по чл. 150 от НК, въпреки че всички негови действия са били насочени към осъществяване на деянието по чл. 152 от НК. Признаването на подсъдимия за виновен и по двете обвинения дало основание на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, което е обусловило несправедливостта на наложеното наказание. От мотивите на присъдата не ставало ясно и дали наказанията са били редуцирани с една трета, предвид на това, че производството е протекло при условията на чл. 371, т. 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на присъдата на РС – Свиленград.

    Постъпило е и писмено възражение срещу касационната жалба на подсъдимия, подадено от частното обвинение, в което се изразяват доводи в подкрепа на становището за правилността и законосъобразността на обжалваната въззивна присъда.

    В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Х. М. и неговият защитник поддържат касационната жалба и претендират за уважаването й по изложените в нея съображения.

    Частният обвинител Н. Т. и нейният повереник – адв. М. А., пледират за оставяне на жалбата на подсъдимия без уважение.

    Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

    Върховният касационен съд, след като прецени доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и всички материали, събрани по делото, намери за установено следното:

    С присъда, постановена по н.о.х.д. № 260000/26.08.2020 г., по описа на Районен съд – Свиленград, подсъдимият Х. М. М. е признат за виновен в това, че на 30.06.2019 г., в [населено място], [област], направил опит да се съвкупи с лице от женски пол – Н. С. Т., на 44 години, като я принудил към това със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 152, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, вр. с чл. 54, вр. с чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, определен на основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС, като е приспаднато времето, през което е задържан с мярка за неотклонение.

    Със същата присъда районният съд е оправдал подсъдимия М. по повдигнатото обвинение по чл. 150, ал. 1 от НК.

    По протест на РП – Свиленград и жалби на подс. М. и частния обвинител срещу първоинстанционната присъда в ОС - Хасково е образувано в.н.о.х.д. № 504/2020 г. С въззивна присъда № 260007/09.02.2021 г., постановена по същото дело, въззивният съд отменил присъдата на РС – Свиленград в оправдателната й част и признал подсъдимия Х. М. М. за виновен в това, че на 30.06.2019 г., в [населено място], [област Хасково] е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14 години – Н. С. Т., на 44 години, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150, ал.1, вр. с чл. 54, вр.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари