Определение №60130/28.06.2021 по дело №1760/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60130

    гр. София, 28.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на четиринадесети юни пред две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков

    ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ИНА АНДОНОВА…………………..и с участието на прокурора….........……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1760 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид:

    Производството е исково - по чл. 47, т. 4, предл. 3-то ЗМТА.

    Образувано е било по искова молба на А. К. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], същият и със съдебен адрес в [населено място], с предмет е отмяна на решение № 2549 от 23.І.2014 г. на Арбитражен съд при софийското сдружение с нестопанска цел „Арбитер Юстициарум”, постановено по вътрешно арб. дело № 2549/2013 г., с което той е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД-С. /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 4490.89 лв. (четири хиляди четиристотин и деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки), ведно със законната лихва „от постановяване на арбитражното решение и до окончателното погасяване на задължението”, както и следните три суми: 1./ В размер на 409.45 лв. (четиристотин и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща дължимо да арб. пр-во юрисконсултско възнаграждение; 2./ В размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща направени от дружеството разноски по това арб. дело; 3./ В размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща платената от търговеца по с/ка на СГС държавна такса за снабдяването му с изпълнителен лист въз основа на това влязло в сила арбитражно решение.

    Ответното „Профи Кредит България” ЕООД-С. е изразило становище чрез своя юрисконсулт както за недопустимост, така и за неоснователност на иска за отмяна на горното арбитражно решение, претендирайки за прекратяване на делото, респ. за отхвърлянето на претенциите с правно основание по чл. 47, ал. 1, т.т. 2 и 4 ЗМТА и съответно- по чл. 47, ал. 2 ЗМТА.

    В откритите съдебни заседания в исковото производство пред ВКС страните по спора са били редовно призовавани, а ищецът А. и надлежно представляван.

    Като доказателство по делото са приложени:

    1./ Арбитражно дело № 2549/2013 г. по описа на арбитражен съд при софийското сдружение с нестопанка цел „Арбитер Юстициарум”, решението по което от датата 23 януари 2014 г. е било постановено еднолично от арбитъра С. В. М.;

    2./ Изп. дело № 127/2020 г. по описа на ЧСИ с рег. № 743 Е. Х.;

    3./ Изп. дело № 104/2015 г. по описа на ЧСИ с рег. № 848 Р. И. А..

    Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, въз основа на събраните писмени доказателства и след като обсъди становищата и доводите на страните по спора, разрешен с горното арбитражно решение, чието отменяване се претендира от А. К. А. от [населено място] /същият и със съдебен адрес в [населено място]/, приема, че неговата искова молба (с вх. № 5809/18.VІІІ.2020 г. по описа на ВКС) се явява просрочена и поради това – процесуално недопустима.

    Съображенията за връщането й, на основание чл. 130 ГПК, са следните:

    Влязлото в сила арбитражно решение, чиято отмяна А. претендира в настоящето исково производство по реда на чл. 47 ЗМТА, развило се пред ВКС, е било постановено по арб. дело от 2013 г., а не както ищецът погрешно сочи – от 2014 г. Аргумент в подкрепа на тази констатация е и самата дата на издаването на процесното решение – 23 януари на следващата 2014 г. Всъщност възпроизведена е била грешката, допусната в съпроводителното писмо на арбитъра С. Вл. М. (вх. № 266 от 12.І.2021 г. по описа на ВКС) за прилагане на арбитражното дело, но същото е било образувано на датата 16.ХІІ.2013 г.

    Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, иск за отмяна на арбитражно решение може да бъде предявен в срок от 3 месеца от деня, „в който молителят е получил решението“. В тази

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари