Определение №60126/16.08.2021 по дело №1071/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60126

    София, 16.08.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1071/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по чл. 248 ГПК.

    Постъпила е молба от В. Д. М. чрез адв. И.С. за допълване на определение № 360 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 1071/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителката му разноски по делото за касационната инстанция.

    В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от Ю. П. С. и Н. М. Д., чрез адв. П. Т., в който е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, както и че не са приложени необходимите документи в законоустановения срок за доказване присъждането на разноски за процесуално представителство пред Върховния касационен съд, респективно не са налице визираните в чл. 248 ГПК предпоставки за уважаване на исканията.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид:

    С определение № 360 от 16.07.2020 г. по гр. д. № 1071/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване по подадената от Ю. П. С. и Н. М. С. чрез техния пълномощник адв. П. Т. касационна жалба против решение № 1146 от 14.10.2019 г. по в.гр.д. № 648/2019 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 4382 от 17.12.2018 г. по гр.д. № 14178/2015 г. на Пловдивския районен съд. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по заявеното с отговора на касационната жалба искане на ответницата по касация В. Д. М. за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.

    Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

    Видно от данните по делото, молителката В. М. е подала в срок отговор на касационната жалба, изготвен от адв.И. С., към който са приложени пълномощно и договор за правна помощ, сключен на 13.01.2020 г., от които е видно, че за изготвяне на отговора на касационната жалба и за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС молителката е заплатила договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. Искането за присъждане на тези разноски е заявено своевременно с отговора на касационната жалба.

    Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Поради това възражението, че молителката не е доказала, че претендираниште разноски са действително направени, е неоснователно.

    Основателно е наведеното с отговора на молбата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В случая предявеният иск е за делба във фазата по допускането й. Минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела за делба възнаграждението се определя по правилото на чл. 7, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения-съобразно интереса на представляваната страна, но не по малко от 600 лв. Предвиденото минимално възнаграждение за отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване, без процесуално представителство /чл. 9, ал.3 от Наредбата/ е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв.

    Като взе предвид, че производството пред ВКС е било по чл. 288 ГПК, което има за предмет проверка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да се призовават

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари