Решение №60123/13.07.2021 по дело №476/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60123

    Гр.София, 13.07.2021г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесета и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

    ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

    при секретар Г. ИВАНОВА

    и в присъствието на прокурора Я. ГЕБОВ

    изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 476/2021 година.

    Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители В., Е. и Г. Я., и Е. и К. С., подадена лично от тях, срещу въззивно решение № 260067 от 9.04.2021г., постановено по ВНОХД № 602/2020г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Възражения се правят по отношение приложението на чл.66 НК. Касаторите считат, че целите по чл.36 НК и по-специално тези на генералната превенция биха се изпълнили само в случай, че подсъдимият изтърпи ефективно наказанието „лишаване от свобода“. Оплакванията им са и относно потвърдения от въззивната инстанция размер на условното осъждане, като имплицитно твърдят, че същият следва да бъде увеличен, след като е увеличен размерът на наложеното наказание. В този смисъл се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

    Частните обвинители и техният повереник не се явяват пред касационния съд.

    Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Счита увеличеният размер на наложеното наказание за справедлив. Намира за правилна преценката на въззивния съд да не променя срока на условното осъждане. Защитникът на подсъдимия А. С. – адв. А. оспорва касационната жалба на частните обвинители и моли същата да бъде оставена без уважение. Подчертава, че целите на наказанието ще се реализират с приложението на чл.66 НК и не е нужно подсъдимият да го изтърпи ефективно. Подсъдимият в своя защита заявява още веднъж, че съжалява и поднася своите съболезнования към близките на жертвата.

    В последната си дума подсъдимият С. моли съда да остави наказанието, наложено му от първата инстанция.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

    С присъда № 260022 от 6.11.2020г., постановена по НОХД № 1917/2020г., Окръжен съд гр. Пловдив е признал подсъдимия А. К. С. за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал. НК, а именно, че на 12.08.2016г. в [населено място], обл. П., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на множество разпоредби от съответните подзаконови нормативни източници, причинил смъртта на Й. Г. Я., поради което и на чл. 58а, ал.1 НК му е наложил две години лишаване от свобода.

    Със същата присъда подсъдимият е признат за виновен за това, че на същото място и по същото време поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на множество разпоредби от съответните подзаконови нормативни източници, причинил три средни телесни повреди на Т. Д. М., поради което и на основание чл.134, ал.1, вр. с чл.58а, ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест месеца.

    На основание чл.23, ал.1 НК съдът е определил едно общо, най-тежко наказание в размер на две години лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното на подсъдимия наказание е отложено с изпитателен срок от четири години. На основание чл.160, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимият е лишен от право да упражнява професия, свързана с работа с товаро-подемни машини за срок от три години. На основание чл.189, ал.3 НК подсъдимият е осъден да заплати направените разноски.

    По повод постъпила жалба от частните обвинители е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 260067 от 9.04.2021г., постановено по ВНОХД № 602/2020г. по описа на Апелативен

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари