Решение №60120/28.06.2021 по дело №404/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60120

    Гр.София, 28.06.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни, 2021 година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ

    ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

    При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

    В присъствието на прокурора СИМОВ

    Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.404/21 г.

    и за да се произнесе, взе предвид следното:

    С присъда №27/07.07.20 г., постановена от ОС-Стара Загора /СзОС/ по Н.Д. 15/20 г., подсъдимият В. М. И. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК, като на основание чл.58 А,ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. На основание чл.66,ал.1 НК така определеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.343 Г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и четири месеца.

    С решение №260035/03.11.20 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/, първи наказателен състав по В.Н.Д.443/20 г., цитираната присъда е изменена, като подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по вмененото му обвинение за нарушаване правилата за движение по пътищата по чл.20,ал.1 ЗДП. В останалата част съдебният акт е потвърден.

    Недоволни от оповестеното решение са останали частните обвинители С. К., Ж. К. и В. К., които чрез своя повереник го атакуват с оплаквания по трите касационни основания. Иска се отмяна на обжалваното решение в оправдателната част и увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от една година и четири месеца на три години, като самият ВКС прецени отлагане на изтърпяването за срок от пет години.

    Междувременно, в хода на размяна на книжата пред ПАС частният обвинител Ж. К. е починал. В тази връзка са набавени данни за неговите наследници,които са поискали конституиране като частни обвинители на мястото му, както е и сторено. Това са С. К., В. К. и Г. К. като законен представител на малолетния Ж. К..

    В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители С. К. и В. К., редовно призовани, не се явяват. Техният повереник поддържа лично за тях и като конституирани вместо Ж. К. касационната жалба с отразените в нея възражения и искания.

    Частната обвинителка Г. Г. в лично качество и като законен представител на малолетния Ж. К., се явява. Упълномощеният от нея повереник намира, че касационната жалба следва да бъде уважена, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

    Представителят на ВКП счита, че решението трябва да бъде оставено в сила.

    Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

    Най-напред се атакува мотивировката на въззивния съд по отношение на оправдателния диспозитив по чл.20,ал.1 ЗДП. Декларативността на изказа се приравнява на практическа липса на мотиви. По принцип, ако ВКС би намерил за състоятелен този довод, то тогава би трябвало да стигне до извод за нелегитимен съдебен акт, който да разглежда, а това от своя страна би предизвикало приложение на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК-отмяна на атакуваното решение със съответните последици. Неясно остава поради това как би следвало директно да се произнесе по съществото на престъпната деятелност по искането на частните обвинители, независимо от оплакването за постановено решение при липса на мотиви.

    Диспозитивът на атакувания съдебен акт не съществува отделно от мотивите и в крайна сметка е ясно защо ПАС е намерил причина за оправдаване на дееца по повдигнатото му обвинение по чл.20,ал.1 ЗДП, стоящо в основата на бланкетната наказателноправна материална норма. Макар и словно пестеливо, не са разкрити данни подсъдимият да не е контролирал упражняваното от него МПС, съответно да не е упражнявал непрекъснат контрол върху му по време на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари