Решение №60117/16.07.2021 по дело №69/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60117

    гр.София, 16.07.2021г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

    НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

    при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

    и в присъствието на прокурора Я.ГЕБРЕВ

    изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 69/2021 година.

    Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за проверка по реда на възобновяването на определение от 18.08.2020г. за одобряване на споразумение по НОХД № 2229/2020г. по описа на Софийски градски съд. Според искането са налице основания за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК - допуснато съществено нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието. Иска се отмяна на определението по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

    В съдебното заседание пред настоящия състав представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Счита, че по отношение на осъдения П. е нарушен материалният закон с приложението на разпоредбата на чл.66 НК, а спрямо двамата осъдени - П. и Ц. наказанията са явно несправедливи. Несправедливостта при индивидуализирането на наказателната отговорност на осъдения П. се обективира с неоснователното приложение на чл.55 НК, а по отношение на осъдения Ц. - с отлагане изпълнението на наказанието му по реда на чл.66 НК.

    Защитникът на осъдения М. П. - адв. К., оспорва искането за възобновяване. Излага доводи в защита на тезата, че по отношение на подзащитния й е настъпила реабилитация за всяко едно от предходните му осъждания, което прави законосъобразно приложението на института на условното осъждане. Не споделя аргументите за явна несправедливост на наказанието, а намира същото за съобразено с тежестта на извършеното и личността на дееца.

    Осъденият М. П. споделя аргументите на защитника си.

    Защитникът на осъдения И. Ц. - адв.Б., също оспорва искането за възобновяване на наказателното производство. Застъпва тезата, че не е нарушен материалния закон, тъй като подс. П. е реабилитиран, както и че наказанията и на двамата осъдени не са явно несправедливи.

    Осъденият И. Ц. поддържа казаното от защитника си.

    В последната си дума осъдените Ц. и П. молят касационната инстанция да не уважава искането за възобновяване на наказателното производство.

    Настоящият състав на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на претендираните основания за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Искането е процесуално допустимо, изхожда от орган, легитимиран да иска възобновяване на наказателното дело, направено е в законоустановения 6-месечен срок от влизане в сила на определението и визира акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК.

    Разгледано по същество, искането е частично основателно.

    С определение от 18.08.2020г. по НОХД № 2229/2020г. по описа на Софийски градски съд е одобрено споразумение, с което осъденият И. Р. Ц. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК. На основание чл.55 НК му е наложено наказание от 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на определението в сила.

    Със същото определение е одобрено споразумение и по отношение на подс. М. П., който се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.1, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК, за което на основание чл.55 НК му е наложено наказание от 3 години „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от 5 години, считано от влизане на определението в сила.

    Подс. П. се е признал за виновен и в извършване на престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 НК и при условията на чл.55 НК му е наложено наказание от 1

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари