Решение №60113/19.07.2021 по дело №1215/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №314/15.05.2020 по дело №1215/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Явява ли се нищожен по смисъла на чл. 26 ЗЗД, ал.1 и ал.2 договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл. 31, ал. 3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет?

Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА, АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1215 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „ДИНАМО СЛИВЕН“ АД, представлявано от адв. Г. А., адв. В. П. и адв. Я. Д., срещу решение № 96 от 23.11.2018г. по в.т.д. № 207/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 17 от 09.05.2018г. по т.д. № 20/2015г. на Сливенски окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на Е. Н. П. сумата 100 000 лева, представляваща част от цялата сума от 339 230,43 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договор за лицензия, сключен между тях на 01.09.2009г., и сумата 75 900,43 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на мораторната лихва за периода от изискуемостта на всяка лицензионна вноска до предявяване на иска – 31.03.2015г., както и разноски в размер на 10 115 лева – адвокатско възнаграждение и 4 558,60 лева – държавни такси, а предявеният от касатора против Е. Н. П. насрещен иск за заплащане на сумата 52 030 лева, представляваща част от цялата сума от 520 308,27 лева, като получена без основание от Е. П., е отхвърлен.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иск, основан на факти като източник, страни и съдържание на правоотношение, какъвто не е предявяван, като е въвел нови факти, в това число наличие на допълнително правоотношение по договор за сублицензия. Поддържа, че въззивният съд погрешно е тълкувал и приложил материалния закон, като погрешно е приел, че нормата на чл.31, ал.3 ЗПРПМ не е императивна и сключването на сделка в нейно нарушение не води до нищожност, а до друг, неизяснено какъв и на какво основание, вид недействителност, както и погрешно е определил правните последици на недействителността по чл.31, ал.3 ЗПРПМ, ограничавайки кръга на лицата, които могат да се позоват на нея. В писмените си бележки излага съображения, че нормата на чл.31, ал.3 ЗПРПМ е императивна, създадена в обществен интерес, и за приложението ѝ съдът следва да следи служебно. Поддържа, че на нищожността на договор за изключителна лицензия може да се позовава всеки, независимо дали е страна по договора или не, като е достатъчно да има различим интерес от прогласяването на нищожността. Твърди още, че въззивният съд погрешно приема наличие на законова празнота в уредбата на лицензионния договор и осъществява тълкуване в условията на аналогия на закона, въпреки липсата на предпоставки за допускане на подобно тълкуване и прилагане на неприложими към предмета на спорното правоотношение материалноправни норми – чл.188 ЗЗД и чл.293 ТЗ. Счита, че въззивният съд в нарушение на процесуалните норми се е произнесъл преюдициално по наличието на патентно правонарушение и неговите параметри, за което няма съдебна компетентност и въпреки направените възражения в хода на спора, приемайки погрешно като основание за всички материалноправни изводи наличие на идентичност между патентния обект и изделията на дружеството. Излага

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари