*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**

Спорът е допуснат до касация с Определение №7/04.01.2021 по дело №523/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос
За действието на извънсъдебното споразумение за прихващане при съществуващ съдебен спор между страните.
Отговор
Достъпно само за нашите абонати. Влезте в профила си или вижте абонаментните планове.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ:
Вероника Николова, Мадлена Желева

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 523 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Спортелит“ ЕАД, [населено място], срещу решение № 105/11.10.2019г., постановено по т.д.№ 211/2019г. от Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 169/08.05.2019г. по т.д.№ 318/2017г. на Бургаски окръжен съд и касаторът е осъден да заплати на „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, [населено място], сумата от 1505759,56 лв., представляваща неплатена продажна цена на доставени горива в периода 29.01.2014г. – 01.03.2014г., ведно със законната лихва от 07.07.2014г. и разноски по делото.

Касаторът поддържа, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въззивният съд неправилно е счел, че възражението за извънсъдебно прихващане е недопустимо да се направи при условията на чл.371 ГПК, а единствено в първата инстанция с отговора на исковата молба; не са преценени всички събрани доказателства при формиране на фактическите констатации на съда и са изложени противоречиви изводи относно редовността на счетоводните записвания. Според касатора решението на апелативния съд е необосновано в частта относно приетата липса на обективирано в споразумение от 18.03.2014г. прихващане на насрещни вземания и възможността за антидатиране на това споразумение, както и на договора за цесия и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, включително и по отношение на правното съображение, че с договор за цесия не могат да се прехвърлят бъдещи вземания. Моли обжалваното решение да се отмени, както и да му се присъдят разноските за всички съдебни инстанции.

Ответникът възразява в отговора на касационната жалба, че въззивното решение е правилно, тъй като възражението за прихващане е направено от касатора – ответник по иска в заседанието по даване ход на делото, а не е било въведено в срока по чл.367, ал.2 ГПК, поради което той е загубил възможността да се ползва от това защитно процесуално действие. Изводите на съда, че не следва да намери приложение нормата на чл.371 ГПК са счетени за правилни, предвид обстоятелството, че не е било въведено възражение за съдебно прихващане, а твърдение за извънсъдебно прихващане. Според ответника мотивите на въззивната инстанция за неправилно приобщени писмени доказателства по делото за установяване на прихващането са правилни, както и констатацията ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари