Определение №60106/28.07.2021 по дело №675/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60106

    София, 28.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 675/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Клас” ООД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, чрез процесуалния представител на дружеството адв. И. Д., срещу въззивно определение № 260138 от 09.11.2020 г. по в.ч.гр.д. № 886/2020 г. на Окръжен съд-Хасково. С него е потвърдено определение № 260033 от 10.09.2020 г. по гр.д. № 93/2020 г. на Районен съд-Свиленград, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените установителни искове.

    В частната касационна жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е определил неправилно правната квалификация на предявените искове в резултат на което е направил необоснован извод за тяхната допустимост.

    Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, евентуално-на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.

    В писмен отговор на частната касационна жалба ответницата по касация И. Х. П. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за достъп до касационно обжалване, а по същество-че обжалваното определение е правилно.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против И. Х. П. при условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за аренда от 04.02.2016 г. не е прекратен с уведомление за едностранно прекратяване, вписано в Службата по вписванията-гр. Свиленград, и иск с правно основание чл. 90, ал.1 ЗКИР за установяване, че вписването на едностранното му прекратяване в Службата по вписванията представлява несъществуващо обстоятелство.

    За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че искът по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че договорът за аренда не е прекратен с уведомление за едностранно прекратяване, е заявен като главен, а искът по чл. 90 във вр. с чл. 88 ЗКИР-за установяване несъществуването на вписано в Служба по вписванията обстоятелство, е обусловен от него.

    Приел е, че първият иск има за предмет установяване на факт с правно значение. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 124, ал.4 ГПК е посочил, че такъв иск е допустим само в изрично предвидените случаи, когато с уважаването му ищецът ще постигне целения от него резултат и няма да се наложи след това да води нов осъдителен иск. Установяването на факта, че договорът за аренда между страните не е прекратен с изпратеното и вписано в службата по вписванията Уведомление за едностранно прекратяване, не може да бъде предмет на отрицателен установителен иск. Принципно е допустим положителен установителен иск за установяване съществуването на договорно правоотношение, но не и иск за отричане на факта на неговото прекратяване.

    От недопустимостта на главния иск е извел недопустимост и на иска по чл. 90 ЗКИР във вр. 88 ЗКИР и чл. 537, ал.2 ГПК, като е посочил, че този иск би бил основателен само при уважаване на главния иск.

    Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Тезата на жалбоподателя е, че съдът е преценил допустимостта на предявените искове въз основа на нередовна искова молба, тъй като от изложените в нея обстоятелства и петитум не може да се направи еднозначен извод дали е предявен положителен или отрицателен установителен иск, доколкото е било формулирано искане да бъде установено, че договорът за аренда не е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари