Решение №60105/03.08.2021 по дело №994/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №127/11.03.2021 по дело №994/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно подсъдността на исковете за реално изпълнение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., който е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря София Симеонова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова к.т.д. № 994/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на Община Велинград, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 312 от 30.10.2019 г. по в.т.д.№ 138/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3-ти състав, с което е обезсилено решение № 250/22.10.2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд по т.д.№ 149/2017 г. в частта, с която е разгледан и уважен обратният иск на касатора против ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ за заплащане на сумата 78 139.30 лв., дължима по договор № 13/321/00809 от 16.06.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 17.05.2017 г.; и производството по делото в посочената част е прекратено, като недопустимо.

Оплакванията на касатора са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се изразеното от въззивния съд становище, че гражданският съд не е компетентен да разреши спора. Поддържа се, че тъй като договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, то той има гражданско-правен характер и спорът по изпълнението му подлежи на разглеждане по реда на ГПК, в какъвто смисъл е практиката на ВКС.

В публичното съдебно заседание, чрез процесуален пълномощник, жалбата се поддържа и се моли въззивното решение да бъде отменено, ведно с присъждане на сторените за тази инстанция съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба – ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ не е подал писмен отговор, не изразява и становище в хода на процеса.

Касационен въпрос

С определение № 127/11.03.2021 г., на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящия изхода на спора правен въпрос, относно подсъдността на исковете за реално изпълнение по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., който е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, приема следното:

За да постанови обжалвания резултат по иска на ответника Община Велинград срещу третото лице - помагач, съставът на въззивния съд е приел, че правоотношението между тях е възникнало по договор от 16.06.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони. По тази програма средства се отпускат от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и следователно разпределението на тези средства е в обхвата на разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

Във въззивната жалба ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ е обосновал становището си за некомпетентност на гражданския съд с разпоредбата на § 10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която „започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред“, т.е. от гражданския съд по реда на ГПК. В тази връзка съдът е съобразил, че законът е влязъл в сила на 25.12.2015 г., а обратният иск е предявен на 17.05.2017 г., т.е. много по-късно, поради което разпоредбата на § 10, ал.1 от ПЗР на ЗУСЕСИФ е неприложима. Намерил е, че аргумент в обратна посока не може

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари