Определение №60103/19.07.2021 по дело №1827/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60103

    София, 19.07.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

    ВАНЯ АТАНАСОВА

    разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1827/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

    Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. И. Р. като пълномощник на Н. Й. А., срещу въззивно определение № 86 от 22.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1449/2020 г. на Окръжен съд-Благоевград. С него е потвърдено определение № 1385 от 28.07.2020 г. по гр.д. № 122/2019 г. на Районен съд-Сандански, с което е прекратено производството по делото.

    В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното въззивно определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателката поддържа, че изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл. 440 ГПК поради липса на правен интерес е неправилен и противоречи на разясненията, дадени в т.4 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

    С оглед това иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. При насочване на изпълнението върху чужда вещ от ипотекарен кредитор искът по чл. 440 ГПК дава ли защита на трети лица, чието право е засегнато от изпълнението или третото лице трябва да предяви иск за това право. 2. Следва ли да се приеме, че е налице правен интерес от страна на третото лице да препятства изпълнението на парично притезание на взискателя в изпълнителния процес „да придобие имот, който ищецът като трето лице твърди, че е несъвместимо с притежаваното от него право върху този имот”. Поддържа също, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК.

    Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,у за да се произнесе, взе предвид следното:

    За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата Н. А. не е трето лице за изпълнителния процес лице, поради което не е активно легитимирана да предявява иск по чл. 440 ГПК. Изводът е обоснован с това, че през 2013 г. ищцата е придобила правото на собственост върху недвижимите имоти, предмет на спора, чрез договор за покупко-продажба, сключен с длъжника по изпълнението „Давидов и Боев пропърти” ЕООД като продавач, след като същият през 2011 г. е учредил върху тях в полза на „Банка Пиреос България” АД договорна ипотека за обезпечаване коя да е част от вземанията на банката до размер 162 407 евро, произтичащи от отпуснат инвестиционен кредит. Като се е позовал на разясненията, дадени в т.2 от ТР № 4/2017 от 11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е посочил, че на основание чл. 429, ал. 3 ГПК издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу лицето, ипотекирало имота си за обезпечаване на задължението му, както и срещу неговия частен правоприемник за ипотекирания имот, поради което тези лица имат правното положение на длъжници, когато взискателят е насочил изпълнението си върху имота. Споделил е изложените от първоинстанционния съд съображения, че когато ищецът по иска по чл. 440 ГПК извежда своето право на собственост върху имота, върху който ипотекарен кредитор е насочил изпълнението, от разпоредителна сделка, сключена с длъжника след вписване на ипотеката, не е налице правен интерес от търсената с този иск защита, тъй като правото на кредитора да насочи изпълнението върху този имот не следва от правото на собственост на длъжника, а от учредената ипотека, която му дава право да удовлетвори обезпеченото вземане от цената на ипотекирания имот, независимо от придобиването му от последващ приобретател, и следователно уважаването на този иск не може да осуети провеждането на принудителното изпълнение.

    Поставените в изложението

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари