Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
С постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ ли е допълнително възнаграждение, което е в зависимост единствено от отработеното време, без изплащането му да зависи от качеството на положения труд и преценката на работодателя?
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 330 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. К. А., с адрес в [населено място], представляван от адв. Г. В., против решение № 266068 от 8 октомври 2021 г., постановено по в.гр.д. № 4539/2021 г. по описа на Софийския градски съд, в частта, с която се потвърждава решение № 20243643 от 4 ноември 2020 г., постановено по гр.д. № 18132/2020 г. по описа на Районен съд София, в частта му за отхвърляне на предявения от А. срещу Уиз Еър Унгария Црт. иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 20555,82 лева до претендираните 49329,48 лева.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че при определяне на размера на брутното трудово възнаграждение, служещо като база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, трябва да се включат допълнителните възнаграждения, наречени „заплащане на разстояние” и „заплащане за кацане“, тъй като същите имат постоянен характер. Поддържа се, че възнаграждения за „заплащане на разстояние” (0,038 евро за всеки километър от всеки полет) и за „заплащане за кацане” (19 евро за сектор) безспорно са допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време (в случая - извършените полети); че те са предвидими и сигурни и са договорени между страните с анекса към трудовия договор от 21.05.2019 г. Сочи се, че клаузата в анекса, според която посочените възнаграждения не се включват при изчисляване на обезщетение, което трябва да бъде изплатено на служителя за период, в който той не изпълнява летателно задължение, е нищожна поради противоречието ѝ с императивни правни норми - чл. 228, ал. 1 КТ, чл. 15, ал. ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
