Решение №60095/16.08.2021 по дело №663/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №113/08.03.2021 по дело №663/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Неравноправни ли са клаузите в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ МАРКОВ, ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№663 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на С. М. Г. срещу решение №8764 от 19.12.2019 г . по гр.д.№16069/2018 г. на СГС в частта му, с която е потвърдено решение №458085 от 25.07.2018 г. по гр.д.№90606/2017 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от С. М. Г. срещу „Банка ДСК“ ЕАД искове по чл.146 от ЗЗП, вр.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на чл.7 от сключен между страните договор за ипотечен кредит от 28.01.2008 г. и на чл.9.1, чл.9.4, чл.20.3, чл.21, т.1, т.2, т.3, т.5 и т.7, и чл.25, т.3 от Общите условия към договора за ипотечен кредит от 28.01.2008 г. и за осъждане на банката да заплати на ищеца сумата от 18 042 лв., представляваща разликата между първоначално договорените анюитетни вноски и действително заплатените от ищеца за периода от 29.12.2012 г. до 28.10.2017 г., ведно със законната лихва от 29.12.2017 г. до окончателното изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържа се, че в процесния договор за кредит и в Общите условия към него, обстоятелствата, въз основа на които банката може да извърши изменение на цената на заемните средства, са посочени абстрактно, като не е включена методика за изменение на договорната лихва, а това зависи изцяло от кредитора и от неговия субективен интерес, още повече, че промяната на лихвата не настъпва автоматично, а е следствие от решение на орган на банката. Посочва се, че въззивният съд не изложил каквито и да е било фактически и правни изводи относно релевираните доводи за нищожност поради неравноправност на клаузите на чл.9.1, чл.9.4, чл.20.3, чл.21, т.1, т.2, т.3, т.5 и т.7 от Общите условия.

Ответникът по касация „Банка ДСК“ ЕАД заявява становище за неоснователност на жалбата.

Касационен въпрос

С определение №113 от 08.03.2021 г., решението в посочената част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса: Неравноправни ли са клаузи в договорите за банков ипотечен кредит, с които банката едностранно определя размера на лихвения процент и прилагат ли се за тези клаузи изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.

Мотиви

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че оспорените клаузи от сключения на 28.01.2008 г. договор за ипотечен кредит и Общите условия към него попадат в изключението, предвидено в чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, тъй като съгласно пар. 13, т. 12, б. б ДР ЗЗП, договорът за банков кредит е от категорията банкови сделки, имащи за предмет именно предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция и като такъв той попада в приложното поле на ЗЗП, включително и на нормите на чл.143 ЗЗП - чл. 146 от ЗЗП, а за промените са взети мотивирани решения на компетентните органи на Банката, за което са представени доказателства. Посочил е, че в заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е отчело настъпването на обстоятелствата за реализиране на предвидената в т.25.3 от ОУ възможност, банката едностранно да увеличи договорения лихвен процент, съставляващ цената

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари