Решение №60094/27.07.2021 по дело №1802/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №99/01.03.2021 по дело №1802/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор, подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на пар. 10 ПЗР ЗУСЕСИФ, ал. 3 във с вр. ал. 1 и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Марков

ЧЛЕНОВЕ:
Евгений Стайков, Галина Иванова

при секретаря Лилия Златкова изслуша докладваното от съдия Евгений Стайков т.д.№1802/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място], срещу решение №189 от 06.07.2020г., постановено по в.гр.д.№788/2019г. на Пазарджишки окръжен съд, с което на основание чл.270, ал.3 ГПК е обезсилено като недопустимо решение №118/19.07.2019г. по гр.д. №474/2015г. на Панагюрски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД против Г. П. Гущеров за сумата от 24 446лв., представляваща първо плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ №13/112/03261/14.10.2009г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 189.96лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за периода 10.03.2015г. - 31.08.2015г., ведно със законната лихва върху главния дълг, считано от датата на исковата молба – 02.09.2015г. до окончателното плащане и с което въззивно решение производството по делото е прекратено.

С касационната жалба са въведени оплаквания за недопустимост, респ. за неправилност на въззивното решение, като се твърди, че въззивният състав не е съобразил, че към датата на влизане в сила на ЗИДАПК (Обн.ДВ, бр.74/2016г.), с който е изменена разпоредбата на пар. 10 ПЗР ЗУСЕСИФ, производството по делото е било висящо пред Панагюрски РС, поради което спорът е следвало да продължи по досегашния ред, т.е. подведомствеността е на общите граждански съдилища, в какъвто смисъл е и формираната трайна практика на ВКС. Според касатора е ирелевантно за правния интерес на ищеца от предявения осъдителен иск наличието на издаден акт за установяване на публично държавно вземане срещу ответника, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК и който не е влязъл в сила. Претендира се отмяна но обжалваното решение и присъждане на съдебните и деловодните разноски на касатора, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от ответника Г. П. Гущеров, в който се сочи, че липсва основание за допускане на касационно обжалване като същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Касационен въпрос

С определение №99/01.03.2021г., постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело, касационният състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК във връзка със следния поставен от касатора въпрос (доуточнен от касационния състав с оглед правомощието му, посочено в т.1 от в т.1 от Тълк. решение №1/19.09.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС), а именно: „Осъдителните искове за изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или за обезщетение от неизпълнение на такъв договор,подведомствени ли са на общите граждански съдилища по силата на пар. 10 ПЗР ЗУСЕСИФ, ал.3 във с вр. ал.1 и допустими ли са постановените по тях съдебни актове по установения гражданскоправен съдопроизводствен ред, когато исковата молба е предявена до 25.12.2015 година?“.

В проведеното на 08.06.2021г. открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители. Депозирано е писмено становище от пълномощника на ответника, в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа се, че в случая договорът между

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари