Определение №60091/29.06.2021 по дело №4129/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    2

    2

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    N 60091

    София, 29.06.2021 година

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Маргарита Соколова

    Членове:Светлана Калинова

    Гълъбина Генчева

    като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 4129/2020 година, и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

    С решение № 112/13.04.2020 г. по в. гр. д. № 460/2019 г. Великотърновският апелативен съд, сезиран с въззивни жалби и от двете страни по спора, е потвърдил решение № 344/26.07.2019 г. по гр. д. № 796/2017 г. на Плевенския окръжен съд. В мотивите към решението въззивният съд посочил, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските по делото следва да останат така, както са направени.

    Сезиран с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Кооперативен съюз - П., въззивният съд постановил определение № 100137/16.09.2020 г. по в. гр. д. № 460/2019 г., с което оставил без уважение молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

    Срещу това определение е подадена в срок частна жалба от Кооперативен съюз - П. с искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските да бъде уважена.

    От Централния кооперативен съюз [населено място] е постъпил отговор със становище за неоснователност на частната жалба.

    Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

    За да постанови обжалваното определение, въззивният съд посочил, че съгласно принципа за свободата на договаряне /чл. 9 ЗЗД/ и тъй като в закона няма императивна забрана за това, страната и адвокатът могат да уговарят отделни компоненти на адвокатското възнаграждение, включително една част от същото да се дължи и да се плати от страната за оказаната ѝ адвокатска защита по подадената от нейно име въззивна жалба, а друга част - по жалбата на насрещната страна. Само в този случай, ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение /респ.-изцяло не уважи и двете въззивни жалби/, той следва, съобразно уговореното в договора, да присъди в полза на страната само разноските за оказаната ѝ адвокатска защита срещу въззивната жалба на насрещната страна, но не и разноските за оказаната адвокатска защита по подадената от нейно име въззивна жалба.

    Въззивният съд посочил, че в разглеждания случай не само че липсва отделно договаряне на адвокатския хонорар за защита по въззивната жалба на ответната страна, но и при факта на явяването на процесуалния представител на страната адв. Л. в откритото съдебно заседание, в което са приключили устните състезания, обективно не е възможна преценка за наличието на такива съдебно-деловодни разноски, които, в хипотезата на изцяло потвърдено първоинстанционно решение, да се явяват относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба. Съдът посочил и това, че представеният списък за разноски, като изявление само на едната страна по договора, не може да се счита като част от същия.

    Обжалваното определение е правилно.

    Както е посочил и въззивният съд, позовавайки се на съдебна практика на ВКС, когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка; ако някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК. Това разрешение се отнася и за адвокатското възнаграждение за защита пред въззивната инстанция. То обаче е приложимо само в случай, че в договора за правна защита и съдействие договореното и заплатено възнаграждение е разграничено по размер за всяка въззивна жалба или е уговорено в отделни договори за правна защита и съдействие. В противен случай няма как въззивният съд да прецени как

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари