Решение №60091/03.08.2021 по дело №1466/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60091

    [населено място], 03.08.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1466 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на И. П. Б. срещу решение № 1908/24.07.2019 г. по в. гр. д. № 2115/2018 г. на Апелативен съд София, поправено с решение № 2682/04.12.2019 г., в частта му, с която е отменено решение на Софийски градски съд № 244/11.01.2018 г. по гр. д. № 1809/2017 г. за осъждане на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати на касатора на основание чл. 282, ал. 5 от Кодекса за застраховане /отм./ обезщетение от 50 000 лв.

    Жалбоподателят атакува въззивното решение като сочи касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради необсъждане на всички, събрани по делото доказателства и установени факти.

    Формулира искане за постановяване на акт, с който атакуваното въззивно решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като бъде присъдено обезщетение в размерите, определени от първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски.

    Отделно от касационната жалба е подадена и жалба вх. № 1 005/20.01.2020 г., която следва да се възприеме като частна жалба срещу коригираните по реда на чл. 248 ГПК разноски в решение № 2682/04.12.2019 г. по в. гр. д. № 2115/2018 г. на Апелативен съд София.

    От ответника по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че въззивната инстанция не се е отклонила от задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/1968 г. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

    С определение № 212/29.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК само по отношение жалбата на И. П. Б..

    На 29.04.2021 г. е подадена молба вх. № 3793, с която Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ претендира изменение на определение № 212/29.03.2021 г. в частта за разноските. С молбата е направено изявление, че по делото е налична фактура № 5078/19.02.2020 г., която удостоверява уговорено в полза на адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и съдружници“ възнаграждение в размер на 3 720 лв.

    В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложеното в касационната жалба и отговора на касационна жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :

    С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявените от С. А. Б., И. П. Б. и А. П. Б., действащ лично и със съгласие на своята майка и законен представител С. А. Б., срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове по чл. 282, ал. 5 от КЗ /отм./ са основателни до размер съответно на 120 000 лв., 100 000 лв. и 150 000 лв. с приспадане на извършеното от ответника плащане в размер на 90 000 лв. по отношение на ищцата С. Б. и по 100 000 лв. по отношение на другите двама ищци. Обезщетенията са определени за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П. И. Б.. При оспорени от ответника размери на присъдените от

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари