Определение №60088/09.07.2021 по дело №1469/2021


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 60088

    гр. София, 09.07.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

    ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

    РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

    като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1469/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

    Образувано е по частна касационна жалба на И. А. И., чрез процесуалния представител адвокат Н. М., срещу определение № 630/17.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 358/2021 г. на Окръжен съд - Варна.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане касационно обжалване, а именно че обжалваното определение е очевидно неправилно.

    При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

    С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на И. А. И. срещу определение № 260196/07.01.2021 г. по гр. д. № 14410/2020 г. на Районен съд - Варна, с което е оставено без уважение искането на ищцата за продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждане № 274435/11.12.2020 г., върната е подадената от нея искова молба с вх. № 280230/10.11.2020 г. и е прекратено производството по делото.

    Въззивният съд е приел, че подадената от ищцата молба вх. № 292346 за продължаване на срока за изпълнение на дадените от районния съд указания, е постъпила в съда на 30.12.2020 г. – след изтичането на срока на 29.12.2020 г., като същата е била подадена на място – в регистратурата на съда. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, на която се позовава жалбоподателката, е действаща само в периода от 27.10.2017 г. до 01.09.2018 г., когато същата е отменена, поради което в случая не съществува възможност за спиране на сроковете за дните, обявени за национални празници. Доколкото едноседмичният срок за изпълнение на указанията е изтекъл на 29.12.2020 г., правилно първоинстанционният съд е оставил молба вх. № 292346 без уважение и е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

    Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

    Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжавлане на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

    Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 г., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по, ал. 1 въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

    Въззивното определение не е очевидно неправилно по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на определението - нарушение на императивна правна норма, на основни съдопроизводствени правила - липса на мотиви на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари