Решение №60083/02.08.2021 по дело №3632/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60083

    София, 02.08.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

    ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

    като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

    гражданско дело № 3632/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

    Н. статистически институт /НСИ/ е обжалвал въззивното решение на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, № 24 от 08.07.2020 г. по въззивно гражданско дело № 58/2020 г., за обезсилване по въззивната жалба на [община] на решението на Б. окръжен съд № 482 от 04.12.2019 г. по гражданско дело № 1655/2018 г., с което е уважен предявеният от НСИ, в качеството на процесуален субституент на държавата, иск за признаване за установено по отношение на [община], че държавата е собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор № ....., с площ от 2 541 кв.м., с административен адрес: [населено място], ул. 12-та. Решението е постановено при участието на държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството като трето лице помагач на страната на ищеца.

    В касационната жалба се оспорва изводът на въззивния съд, че не са представени доказателства за идентичност на процесния имот със строително петно № 27а; че допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза не е могла да се произнесе по въпроса за идентичността поради липса на картен материал, но не е отрекла наличието ѝ. Ако експертизата е била ценена заедно с останалите доказателства по делото, включително и свидетелските показания, съдът е щял да установи, че става въпрос за един и същи имот. Освен това се твърди, че в случая е била налице хипотезата на чл. 15, ал. 2 П. (отм.) за предоставянето на държавен имот по съгласие между ръководителя на ведомството и председателя на народния съвет.

    Държавата, представлявана от областния управител на Б. по пълномощие от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството ѝ на трето лице помагач на ищеца, излага становище за основателност на касационната жалба.

    Ответникът [община] изразява становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да се потвърди. Поддържа се в отговора на касационната жалба и писмената защита, че имотът не е държавна собственост, за него не е съставен акт за държавна собственост. Ищецът не е доказал твърдението си, че на законово основание е придобил правото на собственост по правоприемство от Централното статистическо управление към МС, която правосубектност е абсолютно изискуемо условие за пораждане на правните последици на административните актове. Поддържа се също, че е неоснователно твърдението на ищеца , че е изтекла придобивна давност като в случая разпоредбата на чл.79 ЗС е неприложима поради забраната да се придобиват имоти държавна и общинска собственост.

    Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество по правния въпрос: Има ли процесуална легитимация държавно ведомство, на което е предоставено оперативно управление на държавен имот по реда на НДИ /отм./, да предяви иск за признаване на правото на собственост на държавата като се позове освен на предоставено право на ползване, и на придобивна давност, когато липсват документи, установяващи точното местоположение на имота, но ведомството го владее от момента на предоставянето, застроило го е и липсва противопоставяне на трети лица и държавата повече от 50 години, а самата държава участва в исковия процес по повод собствеността на предоставения имот като трето лице – помагач и поддържа становището за придобивна давност.

    Въпросът е свързан с допустимостта на настоящия иск от гледна точка на процесуалната легитимация на ищеца.

    Въззивният съд е приел в обжалваното решение, че ищецът по делото Национален статистически институт твърди, че по правоприемство от предходно държавно учреждение - ЦСИ към МС е субект, на който държавата е отстъпила право на строеж върху процесния имот. С протокол № 8 от 28.04.1965 г.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари