Решение №60083/02.08.2021 по дело №2660/2019


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    11

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60083/02.08.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2660 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е почл.303, ал.1, т.1 ГПК.

    Образувано е по молба на Й. Г. за отмяна на решение № 2587/2017г. по гр.д. № 527/2017г. на САС, 8 състав на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.

    Молителят твърди, че след постановяване на определението по чл.288 ГПК на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението, чиято отмяна се иска, се е снабдил с имейл от 09.01.2009г. от Д. В., с който се дават указания на изпълнителния директор на ответната банка за предприемане на определени действия спрямо молителя, и съобщения от пресата, от които е видно, че Д. В. и Б. П. /членове на съветите и представители на собствениците на ответната банка/ са били осъдени на лишаване от свобода за извършени престъпления по служба през м.май 2018г. в Словения. Молителят твърди, че в приложения имейл на ръководството на банката е дадено указание срещу него да бъдат предприети действия, които да предотвратят каквито и да е опити за „рефинансиране или изплащане”. Излага доводи, че в светлината на указанията, дадени с посочения имейл, се поставят под съмнения добросъвестността на банката и законността на всички действия, извършени от нея, като банката /като страна с по-силна позиция спрямо потребителя на услугите ѝ/ е предприела умишлено действия, за да му причини вреда. Сочи, че това явно е породено от виждането на самата банка, че „качеството на обезпечението”, предоставено от молителя, е твърде добро и е „харесано” от банката, за да започне внезапно и незабавно изпълнение срещу него. Намира за очевидно, че банката е имала намерение за „спечели“ повече пари, отколкото е бил кредитът му, т.е. извън сумата за удовлетворение по кредита, от реализирането на обезпечението е следвало да се получат някакви други допълнителни ползи. Твърди, че като се вземе предвид това доказателство, е незаконосъобразен изводът на апелативния съд в решението, чиято отмяна се иска, че отказът на банката да поиска спиране на принудително изпълнение, вкл. и по отношение на процесния ипотекиран имот, не представлява противоправно поведение. Сочи, че съдът е приел за правомерно бездействието на банката да изпълни законовото си задължение да предостави на молителя извлечение относно остатъчното му задължение, като е намерил, че банката нямала задължение за това, но счита, че с оглед представеното доказателство бездействието на банката очевидно е не просто упражняване на нейни права, а е целенасочено действие във вреда на интересите на клиента ѝ с цел увреждането му за сметка на облагодетелстване на трети лица /купувача в публичната продан, което е едно и също лице/. Въз основа на това поддържа, че банката е злоупотребила с правата си, като по този начин е нарушила изискването на чл.289 ТЗ. Сочи, че при тези обстоятелства изводите на съда в процесното решение за надлежно и законосъобразно упражняване на правата на банката, произтичащи от договора за банков кредит, се явяват незаконосъобразни. Поддържа, че въпреки сключения от него предварителен договор банката не е предприела каквито и да е действия, не се е свързала с потенциалния купувач, не е изискала данни относно възможността за извършване на плащания при посочените в договора условия, като вместо това е предпочела да продаде актива на многократно по-ниска цена, която не покрива изцяло задължението му, като по този начин го е увредила. Твърди, че посоченият факт е бил неизвестен на съда при решаване на спора, поради което счита, че решението следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав, който да го реши при съобразяване на разпоредбата на чл.289 ТЗ. По отношение на основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари