Решение №60082/02.08.2021 по дело №3642/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    1

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60082

    София, 02.08.2021 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

    ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

    при участието на секретаря Анета Иванова

    като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

    гражданско дело № 3642/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение на ВКС, за да се произнесе, съобрази:

    Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

    Н. Г. Н. е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 903478 от 03.08.2020г. по гр.д.№ 194/2020г. , с което е отхвърлен предявеният от него установителен иск за собственост.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на закона и процесуалните правила.

    Ответникът Община Петрич изразява становище, че въззивното решение е правилно като излага съображения, че въззивният съд много последователно е изследвал статута на процесния имот като е достигнал до законосъобразен извод, че той е общински на основание §42 ПЗР ЗИД ЗОС.. В тази връзка е приложима забраната на чл.86 ЗС до изменението в ДВ бр. 31/90г. за придобиване по давност на процесния имот, приложими са и нормите на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/1997г./ чл.5 ал.2 ЗВСОНИ и §1 ЗД ЗС /ДВ бр. 46/2006г./ .

    Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК № 106 от 19.03.2021г. на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да разреши спора по същество, съобразно правомощията му по чл. 269 ГПК, като обсъди по въведените в жалбата оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства, както и всички доводи на страните, включително доводите на въззиваемата страна, надлежно въведени в процеса.

    По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

    Производството е образувано по искова молба на Н. Г. Н. срещу Община Петрич за установяване на основание чл. 124 ал.1 ГПК, че ищецът е собственик на основание придобивна давност на имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място].

    Ответникът Община Петрич е възразила в отговора на исковата молба, че имотът е общинска собственост на основание чл. 2 ал.1 т.1 от Закона за общинската собственост като законната разпоредба, по силата на която е придобита собствеността е §42 от ПЗР към ЗДИ ЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.).

    Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил земеделска земя, внесена в ТКЗС и е включена в КРП от 1958г., когато е извършена първична регулация на терена, в който попада. Върху имота е било учредено на ищеца право на строеж от ТКЗС, което не е реализирано в срока по чл.67 ЗС и е погасено поради неупражняването му. Към момента на изтичане на петгодишния срок по чл.67 ЗС, имотът е бил отреден по предвижданията на КРП от 1958г. за жилищно строителство, каквото е отреждането и по действащия ПУП на [населено място] съобразно ЧИЗРП от 1996г.

    Поради предназначението на имота за жилищно застрояване според предвижданията на КРП от 1958г., с който е извършена първичната регулация, имотът е бил със статут на дворно място и се счита държавен на основание Разпореждане №404/28.10.1968г., изм. с ПМС №1/07.01.1981г. По силата на това разпореждане всички земи на АПК и другите селскостопански организации, попадащи в строителните граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на ОбНС , които могат да отстъпват върху тях право на строеж. В случай, че тези имоти не са застроени, подлежат на реституция по ЗСПЗЗ –чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ / т.2 от ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2005 г., ОСГК / , а ако не са заявени за възстановяване по ЗСПЗЗ – се считат общински на основание

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари