Решение №60081/26.07.2021 по дело №95/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №93/15.02.2021 по дело №95/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Относно силата на пресъдено нещо на арбитражното решение.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА, МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 95 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 2061 от 8. 08. 2019 г. по т. д. № 3385/2018 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав, с което след отмяна на решение № 749 от 12. 04. 2018 г. по т. д. № 2323/2017 г. на Софийски градски съд, ТО, 16 състав „Национална електрическа компания“ ЕАД е осъдено да заплати на „Енергийна финансова група“ АД /н./ на основание чл. 99 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 59 519, 29 лв. /левова равностойност на 30 431, 73 евро/ - цедирано на „Енергийна финансова група“ АД /н./ от „УорлиПарсънс Нюклеър Сървисис“ ЕАД с договор от 25. 01. 2013 г. вземане, представляващо възнаграждение за консултантски услуги по договор № І-455-05/31. 01. 2005 г., сключен между „Национална електрическа компания“ ЕАД и „Парсънс Иендси Юръп Лимитид“, Великобритания и изменен със споразумение от 24. 01. 2011 г. за замяна на изпълнителя от „УорлиПарсънс Нюклеар Сървисис“ ЕАД, за което е издадена фактура № 147/25. 07. 2012 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24. 07. 2017 г. до окончателното й изплащане.

Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че измененията и допълненията към договор № І-455-05/31. 01. 2005 г., сключен между „Национална електрическа компания“ ЕАД, възложител и „Парсънс ИендСи Юръп Лимитид“, Великобритания, архитект-инженер, а именно договор за новация от 31. 01. 2005 г. и споразумение за прехвърляне на права и заместване в задължения от 24. 01. 2011 г. са валидни, тъй като своевременно заявените в производството от касатора възражения за тяхната нищожност, включително на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./ са преклудирани. Касаторът излага доводи за противоречие с материалния закон и на извода на въззивния съд, че с договора за цесия вземанията са прехвърлени на ищеца, като сочи, че цесионерът не е бил титуляр на вземанията поради нищожността на посочените договори за субективна новация и прехвърляне на права и заместване в задължения. Релевира оплакване за несъответствие на закона- чл. 111, б. в ЗЗД на становището на апелативния съд, че исковата претенция не е погасена по давност. Касационният жалбоподател поддържа, че изводите в обжалваното решение относно правните последици на арбитражно решение от 6. 09. 2018 г. на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж по дело № 20351/MHM, постановено по спор на „УорлиПарсънс Нюклеар Сървисис“ ЕАД /цедент на ищеца/ и „Национална електрическа компания“ ЕАД, са направени при съществено нарушение на процесуалните норми /чл. 298 ГПК/ за силата на пресъдено нещо на арбитражното решение спрямо последващ процес, образуван въз основа на предявен иск на различно основание или за различно искане, произтичащ от същия договор и измененията към него. В противоречие с императивното правило на чл. 298, ал. 4 ГПК, както и с възприетото в мотивите по т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04. 01. 2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, било и разбирането на съда за обхващане на правоизключващите възражения на касатора от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение, тъй като установяване валидността на измененията на договор № І-455-05/31. 01. 2005 г. в арбитражното решение липсвала. Арбитражното решение нямало

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари