Определение №60080/08.06.2021 по дело №1522/2021


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

По реда на коя разпоредба на Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя минималното адвокатско възнаграждение за защита по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.04.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ:
Теодора Гроздева, Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1522 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК вр. чл.248 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна жалба на К. К. И. и Д. К. П. срещу определение от 23.02.2021 г. (датата на обявяване е 24.02.2021 г.) по ч. гр.д. № 33 /2021 г. на Монтанския окръжен съд, с което е отменено определение от 14.01.2021 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд за изменение на решение от 17.11.2020 г. по гр.д. № 747 /2020 г. на Монтанския районен съд в частта, с която са присъдени разноски на ищците К. К. И. и Д. К. П. за адвокатско възнаграждение над 600 лева до пълния размер от 1 100 лева или общо разноски над 767.41 лева и искането за присъждане на разликата над 767.41 лева до 1 267.41 лева е отхвърлено.

Ответникът по частната жалба община Монтана в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на частната жалба.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че [община] своевременно е направила възражение по чл.78,ал.5 ГПК.

Производството се е развило по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно чл.7,ал.5 НМРАВ г. уреждащ определянето на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл.75 ЗС, чл.76 ЗС и чл.108 ЗС, тъй като ищците не са защитавани по някой от изчерпателно изброените искове. Не се касае нито за владелческа защита, нито за ревандикационен иск по чл.108 ЗС и адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съобразно чл.7,ал.2 НМРАВ, като дължимото възнаграждение при посочената от ищците в исковата молба цена на иска 374.48 лева е в размер на 300 лева. Договореното адвокатско възнаграждение от 1000 лева е повече от три пъти по-голямо от минималния размер, а делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност и е приключило в сравнително кратък срок, като второ съдебно заседание е било формално само по отлагането му. Поради това присъденото адвокатско възнаграждение се явява прекомерно по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК и следва да бъде намалено на 500 лева. Съгласно чл.7,ал.9 от НМРАВ при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо се заплаща допълнително по 100 лева, в случая са проведени три. Така съдът е определил дължимото възнаграждение в размер на 600 лева.

Мотиви

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:

· Длъжен ли е въззивният съд при формиране на изводите си по предмета на спора да обсъди всички изложени от страните доводи, да посочи защо приема едни доводи, а други не приема, а необсъждането им представлява ли съществено процесуално нарушение?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, въззивният съд е обсъдил доводите на страните, които се отнасят до релевантните процесуалноправни въпроси и е изложил мотиви по тях.

Касационен въпрос

· По реда на коя разпоредба на Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се определя минималното адвокатско възнаграждение за защита по иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК?

Въпросът е свързан с довод, че въззивният съд неправилно е приел, че се определя по реда на чл.7,ал.2 НМРАВ, а не по реда на чл.7,ал.5 НМРАВ.

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари