Решение №60077/15.07.2021 по дело №1243/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №195/24.03.2021 по дело №1243/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За приложението на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ:
Вероника Николова, Васил Христакиев

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1243 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, гр. София, срещу решение № 633/11.03.2020г., постановено по т.д.№ 4784/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1123/19.06.2019г. по т.д.№ 1516/2018г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „Джайден Юнайтед България“ ООД, гр. София, иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 294173,42 лв. – неустойка за забава по чл.10.3 от договор, сключен на 16.06.2014г., за периода от 16.07.2015г. до 17.02.2016г.

Касаторът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, гр. София, поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли въззивният акт да се отмени и да се постанови ново решение, с което предявеният иск да се уважи и да му се присъдят разноските по делото.

Ответникът „Джайден Юнайтед България“ ООД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.06.2014г. между страните по спора е сключен договор, с който ищецът – настоящ касатор се е задължил да продаде и предаде, а ответникът да заплати цена и да получи стоки по вид, количество и единични цени, описани в приложение към договора. Решаващият състав е изложил съображения, че задължението на купувача за заплащане на цената е възникнало на 21.06.2014г., а до 16.09.2014г. същият е следвало да изтегли стоката от складовете на продавача. Уговореният с допълнително споразумение от 20.06.2014г. срок за заплащане на цената – 5 дни след сбъдване на условието „отваряне на „КТБ“ АД“, не е настъпил, поради което определеният тримесечен срок за изпълнение на задължението на купувача да освободи стоките, е започнал да тече от датата, на която е изпълнено първото задължение - за заплащане на цената. Окончателно уговореният размер на цената е платен на 15.12.2014г. и съответно срокът за изтегляне на стоките е започнал да тече на 16.12.2014г. и е изтекъл на 16.03.2015г. Апелативният съд е основал изводите си на уговорка в договора относно момента на преминаване на собствеността от продавача на купувача – с плащането на цената. Според въззивната инстанция срокът на действие на договора от три месеца, посочен в т.10.1, следва да се тълкува в смисъл, че с изтичане на срока за изпълнение, договорът се прекратява, независимо дали изпълнението е осъществено или не. С прекратяване на договора се преклудира правото на купувача да може да иска да получи закупените стоки, поради което той не е в забава за изпълнение на това задължение и не дължи уговорената в т.10.3 неустойка за забава за периода след 16.03.2015г. В мотивите на решението са разгледани и последиците при прекратяване на договора с оглед възможността на продавача да продаде стоките на друго лице, да задържи част от цената за свои вземания във връзка с извършени разходи и да върне на купувача остатъка.

Касационен въпрос

С определение № 195/24.03.2021г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

Становището на състава произтича от следното:

Съгласно практиката на ВКС, като например решение № 129/12.07.2013г. по т.д.№ 558/2012г. на ІІ т.о и решение № 4/04.02.2014г. по т.д.№ 23/2013г. на ІІ

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари