Решение №60067/21.07.2021 по дело №729/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60067

    гр. София, 21.07.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №729 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба от „Банка Пиреос България“ АД /преобразувано чрез вливане в „Юробанк България АД/ срещу решение №643 от 19.03.2019г. по в.т.д.№5236/2018г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №1600 от 26.07.2018г. по т.д. №4047/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-13 състав. С първоинстанционното решение е осъден ответника „Банка Пиреос България“ АД да заплати на „БГ-Европа Комерс“ ЕООД на осн. чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ сумата 100 000 лева- стойност на неразрешена парична операция с вальор 26.11.2014г. № Опер. 0219@ААА00065, ведно със законната лихва на основание чл.86 ЗЗД, считано от 26.03.2015г. до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4000 лева съдебни разноски.

    В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, както и поради необоснованост. Касаторът моли да се отмени решението и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, тъй като не е анализирал всички доказателства и не е обсъдил всички възражения и доводи за неоснователност на исковите претенции, а по отношение на част от тях е приел, че са разгледани от първоинстанционния съд при допуснато процесуално нарушение /настъпила преклузия/, въпреки че нито във въззивната жалба, нито в отговора на въззивната жалба има наведено такова оплакване. Излага и подробни доводи за необосноваността на изводите на съда относно редовността на нареждането-разписка и автентичността на подписа на титуляра, относно дължимата и положената грижа от страна на банката да сравни процесния подпис със спесимена, респ. приемането за плащане на нередовен от външна страна платежен документ. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

    Ответникът „БГ- Европа Комерс“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор.

    Третото лице помагач С. С. С. не взема становище.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

    За да потвърди решението, с което е уважен искът с правно основание чл.57, ал.1 ЗПУПС /отм./ за сумата 100 000 лева- стойност на неразрешена парична операция, ведно със законната лихва до окончателното плащане, въззивният съд намира, че изплащането на 26.11.2014г. от банката-ответник на С. С. С. на процесната сума от банковата сметка на ищцовото дружество представлява неразрешена платежна операция. Решаващият съдебен състав приема за установено, че между страните има договор за разплащателна сметка; че на 20.08.2014г. ищцовото дружество е упълномощило С. С. /третото лице помагач/ да го представлява пред банката във връзка с воденето на откритата сметка с право да представя нареждания /писмени потвърждения/ и други документи, предварително подписани от законен представител на дружеството /или упълномощено лице с изрично нотариално заверено пълномощно/ до банката относно извършване на операции по сметката и в тази връзка има право да получава пари в брой до размера на посочената в нареждането-разписка сума; че с декларация от същата дата /20.08.2014г./ титулярът на сметката декларира, че е запознат с риска и възможностите за настъпване на неблагоприятни последици при изпълнението на неверни, неавтентични и/или подправени платежни документи; че нарежданията до банката относно операциите по сметката на титуляра трябва се дават задължително чрез писмена форма с оригинален подпис на титуляра или на негов пълномощник, снабден със заверено пълномощно /нотариално или пред служител на банката/. Съдът приема за установено, че между страните е изразено съгласие банката да не носи отговорност за истинността на който и да е документ,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари