Решение №60062/25.06.2021 по дело №4/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №59/27.01.2021 по дело №4/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е въззивният съд да събере и обсъди представени пред него доказателства, касаещи обстоятелства, които първоинстанционният съд служебно е констатирал с решението си и които не са били предмет на разглеждане в хода на производството?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
Дария Проданова

Членове:
Кристияна Генковска, Анжелина Христова

при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на „Юробанк България”АД срещу Решение № 61 от 12.07.2018 год. по т.д.№ 116/18 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 29 от 19.02.2018 год. по т.д.№ 421/2015 год. на Окръжен съд [населено място].

С първоинстанционното решение са били отхвърлени предявените от банката срещу М. И. П., Д. К. П., И. С. П. и И. В. П. субективно съединени осъдителни искове за дължимостта при условията на пасивна солидарност на сумата 31275.57 евро неиздължена главница по договор за кредит; 6136.54 евро договорни лихви; 236.60 евро неизплатени такси по договора, както и нотариални такси и съдебни и деловодни разноски.

В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради процесуална и материална незаконосъобразност. Конкретните доводи са за неправилна преценка на представителната власт на адв. З.; недопускане на доказателства за новонастъпили обстоятелства; неправилна преценка, че договорът за цесия от 2007 год. не е произвел правно действие; не са обсъдени доводи и възражения във въззивната жалба. Искането е за касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъдат уважени предявените искове. Има искане за присъждане на разноски.

Ответниците не са изразили становище по жалбата.

Касационен въпрос

Касационен контрол е допуснат на основание на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно – длъжен ли е въззивният съд да събере и обсъди представени пред него доказателства, касаещи обстоятелства, които първоинстанционният съд служебно е констатирал с решението си и които не са били предмет на разглеждане в хода на производството.

Мотиви

Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

От „Юробанк България”АД са предявени обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ, ал.1 и 2 и чл.86 ал.1 ЗЗД.

Предмет на исковете са задължения, произтичащи от неизпълнение на договор за кредит, сключен на 18.05.2007 год. между „Пощенска банка”АД (чийто правоприемник е ищецът) и физическите лица М. И. П., Д. К. П. и И. В. П.. Кредитът е целеви и предназначението му е за извършване на строеж/довършване на недвижим имот. Отпуснат е в размер на 30000 евро със срок на издължаване 348 месеца. За обезпечаване на изпълнението на задължението е учредена договорна ипотека върху недвижим имот в полза на кредитодателя. Няма спор, че кредитът е усвоен своевременно. В договора е включена клауза, даваща възможност на кредитодателя едностранно да прехвърли вземането си, което той е сторил с договор за цесия от 03.07.2007 год. с цесионер „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД. През периода 2009 – 2019 год. между кредитополучателите и цесионера са сключени 5 бр. допълнителни споразумения за преструктуриране на дълга. На 19.04.2013 год. приобретателят на вземането „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД го е цедирал обратно на „Юробанк България”АД. Поради забавени погасявания, банката-кредитор е обявила кредита за предсрочно изискуем за което е уведомила кредитополучателите. Не е проведено производство по реда чл.417 т.2 ГПК. Както бе посочено по-горе, предявеният иск е осъдителен.

В производството пред ОС-Бургас ответниците М. И. П. и И. В. П. са оспорили размера на главницата, позовавайки се на редовни погашения до м.ІІ.2014 год., както и на

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

ИЗТОЧНИКВКС - линк към акта на страницата на съда
Дария Проданова е родена на 2 март 1957 г. в с. Дерманци, обл. Ловеч. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1982 г. В периода 1983-1984 г. е стажант-съдия в Софийския градски съд, а от 1985 до 1987 г. е младши съдия в Старозагорския окръжен съд. От 1989 г. до 1992 г. е съдия в Пети софийски районен съд, в периода 1992-1998 г. работи като съдия в Софийския градски съд, а от 1998 до 1999 г. е съдия в Софийския апелативен съд. От 1999 г. е съдия във Върховния касационен съд, като от 2012 г. е председател на Първо търговско отделение. На 14.01.2016 г. е избрана от ВСС за зам.-председател на Върховния касационен съд. Владее руски език.
0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари