Решение №60056/05.07.2021 по дело №747/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    РЕШЕНИЕ

    № 60056

    София, 05.07.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    секретар Ангел Йорданов,

    в открито заседание на 26.04.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 747 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 47 сл. ЗМТА. Образувано е по предявени от И. И. Г. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД искове по чл. 47, ал. 2 и евентуално по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ.

    Ответникът оспорва исковете.

    I. По допустимостта на исковете.

    Исковете са допустими. Предявени са от надлежна страна в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение, а именно на 14.02.2020 г. с връчването на изпратената до ищеца покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20198560401172, доколкото не се установява по-ранна дата на връчване или узнаване на арбитражното решение от ищеца.

    В приложеното арбитражно дело липсват доказателства арбитражното решение да е връчено на ищеца. Налице е известие-обратна разписка от 26.03.2014 г., съгласно което решението е изпратено от арбитражния съд на посочен в договора адрес на кредитополучателя, не доказва връчването на решението. Единственото отбелязване в известието обаче е за дата на връчване с подпис на пощенския служител, като липсва каквото и да било удостоверяване на опит за връчване, поради което това известие не може да обоснове извод за редовно извършено връчване на арбитражното решение.

    Освен това се установява, че в договора за кредит е бил посочен, и следователно известен както на настоящия ответник, ищец в арбитражното производство, така и на арбитражния съд, и втори адрес на ищеца. Не са налице данни арбитражният съд да е направил опит за връчване и на този адрес.

    Горните обстоятелства разкриват неизпълнение от страна на арбитражния съд на задължението по чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Тази норма предвижда като условие за прилагане на фингираното връчване на уведомленията в арбитражното производство невъзможността да бъдат намерени седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване. В случая неизпълнението на задължението по чл. 32, ал. 1 ЗМТА съставлява пречка да се приложи фикцията за уведомяване и решението да се счете за редовно връчено.

    Неоснователно е и позоваването на ответника на настъпило още през 2014 г. узнаване на арбитражното решение с връчването на покана за доброволно изпълнение в рамките на първоначално образуваното изп. д. № 20148560401962. Установява се, че по това изпълнително дело поканата за доброволно изпълнение е била изпратена до ищеца по пощата и според приложеното известие за доставяне е била връчена на майката на ищеца на нечетлива дата през м. септември 2014 г.

    От представеното удостоверение за раждане и неоспореното заключение на назначената почеркова експертиза обаче се установява, че подписът за получател в това известие не е бил положен от майката на ищеца, поради което следва да се приеме, че връчване не е налице.

    II. По същество.

    Няма спор, че в качеството си на физическо лице, ищецът има качеството на качеството на потребител на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Липсват и данни договорът за кредит, във връзка с който е постановено атакуваното арбитражно решение, да е бил сключен от ищеца в рамките на търговска или професионална дейност.

    По силата на § 6, ал. 2 ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017 г.) производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е и спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал. 1 ЗЗП, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл. 19, ал.1 ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж, ако производството пред него е висящо. Съгласно действащата разпоредба на чл. 47, ал.2 ЗМТА (§ 8, т. 5 ЗИДГПК, ДВ, бр. 8/2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари