Решение №60055/05.07.2021 по дело №2245/2019

Спорът е допуснат до касация с Определение №639/15.12.2020 по дело №2245/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател:
Елеонора Чаначева

Членове:
Росица Божилова, Васил Христакиев

секретар Ангел Й., в открито заседание на 26.04.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2245 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

История на спора

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците Ш. И., Ф. Д., Я. М., Х. М. и Ф. М. срещу решение на Софийски апелативен съд в частите, с които, след частична отмяна, респ. потвърждаване, на първоинстанционното решение, като краен резултат предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е отхвърлен за разликата над 90000 лв. до 150000 лв.

Ответникът ЗК „Лев инс" АД оспорва жалбите.

Привлеченото на негова страна трето лице - помагач ЗК „Олимпик - клон България" КЧТ не изразява становище.

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Налице ли е процесуално нарушение по чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила не са били изслушани от първоинстанционния съд?".

Мотиви

Установена е последователна практика на ВКС (гр. д. № 1008/2013 г. на IV г. о., гр. д. № 652/2011 г. на II г. о., ППВС № 6/68), според която в случаите по чл. 159, ал. 2 ГПК, ако допуснатите свидетели не установят спорния факт, съдът, и без искане на страната, е длъжен да допусне до разпит останалите посочени от нея свидетели. Когато първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, свидетелите трябва да бъдат разпитани от въззивния съд, щом страната е направила такова искане във въззивната си жалба, доколкото в случая не става въпрос за несвоевременно посочване на доказателства по вина на страната, а за своевременно посочени такива, които не са допуснати поради процесуално нарушение на първоинстанционния съд.

По основателността

В разглеждания случай още с исковата молба първоначалната ищца е направила искане за разпит на трима свидетели за установяване на претърпените от нея психически страдания. С определението по чл. 140, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е допуснал един свидетел, след чийто разпит в първото съдебно заседание пълномощникът на ищцата, позовавайки се на липсата на изясняване на всички обстоятелства от значение за неимуществените вреди, е направил изрично искане за допускане на разпита и на другите двама свидетели. Така подновеното искане първоинстанционният съд е отхвърлил без конкретни мотиви, ограничавайки се да посочи, че не са налице основанията за допускане на допълнителен свидетел.

Повторно искане за разпит на още двама свидетели за същите обстоятелства пълномощникът на ищцата е направил и във въззивната жалба, изрично позовавайки се на допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение в тази насока.

С определението по чл. 267 ГПК въззивният съд е отхвърлил искането със съображенията, че не е налице допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, доколкото са събрани доказателства за търпените неимуществени вреди, чието преценка е въпрос по приложението на материалния закон. Впоследствие с решението си съдът е намерил за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД и съобразно приетите за установени обстоятелства в тази насока размер на обезщетението от 90 000 лв., вместо обоснования от първоинстанционния съд размер от 120 000 лв.

С оглед посочените обстоятелства касационната жалба е основателна. В нарушение на чл. 159, ал. 2 ГПК вр. чл. 266, ал. 3 ГПК и в отклонение от установената по въпроса практика въззивният съд е отказал да събере своевременно посочените допустими и относими доказателства. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, доколкото е довело до непълнота на доказателствата относно обстоятелства от основно значение за спора (вида

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари