Решение №60053/13.07.2021 по дело №142/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №34/19.01.2021 по дело №142/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Дължи ли концесионер допълнително / наред с концесионното възнаграждение / плащане, изчислимо в размер от 5 % от концесионното възнаграждение, по силата на чл. 74, ал. 4, т. 5 ЗЗТ, в полза на ПУДООС?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 142/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Юлен„ АД против решение № 2175/19.09.2019 г. по т.д.№ 443/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4762/23.10.2018 г. по т.д.№ 58/2017 г. на Благоевградски окръжен съд. С потвърденото решение касаторът е осъден да заплати на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда / ПУДООС / суми, съставляващи 5 % върху размера на дължимото концесионно възнаграждение, по сключен на 21.12.2001 г. договор за предоставяне на концесия върху защитена територия – изключителна държавна собственост, представляваща част от Национален парк „Пирин„, община Банско, област Благоевград, за изграждане и експлоатация на „Ски – зона с център Банско„ , съответно за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., ведно с обезщетение за забава в изплащането на сумите, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД и законната лихва върху всяка главница от датата на исковата молба, като за основание на дължимите главници е посочен чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ. Касаторът оспорва допустимостта, евентуално правилността на въззивното решение, като намира, че спорът не е подведомствен на граждански съд, тъй като нормата на чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ, ако изобщо урежда самостоятелно основание за задължение на концесионера, урежда такова с публичноправен характер, кореспондиращо на такса или данък, доколкото срещу заплащането му, като допълнително, наред с концесионното възнаграждение плащане, не е налице насрещна, в полза на концесионера престация нито от концедента, нито от ПУДООС. Неправилно, според касатора, съдът тълкува разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ, като визираща самостоятелно основание за плащане на концесионера, извън дължимото концесионно възнаграждение и само съизмеримо с последното - 5 % върху размера му. Поддържа тезата, че разпоредбата урежда единствено преразпределение на приходи на Държавата, с оглед финансиране на дейности по околната среда, изпълними от ПУДООС. Навеждат се съображения, основани на анализ на чл.74 ЗЗТ в неговата цялост и на Наредбата за набиране, разходване и контрол на средства в Националния фонд за опазване на околната среда, действаща към момента на сключване на концесионния договор – чл.4 ал.4 вр. с чл.3 от същата, както и на чл.6 от Решение № 738/09.11.2001 г. на Министерски съвет, за определяне на спечелилия конкурса кандидат за предоставяне на концесията. Страната се позовава и на одитен доклад за извършен одит на концесионния договор за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2011 г., в който липсва констатация за съществуването и евентуалното неизпълнение на такова задължение. Касаторът твърди неправилно приложение на материалния закон във връзка с акцесорната претенция за обезщетение за забава, както и съществено процесуално нарушение, поради необсъждане на всички относими към спора доказателства. Поради неосъществен анализ на правния характер на претендираното вземане съдът е разгледал претенциите, смесвайки договорно и законово основание, респ. въпреки законовия произход на задължението по предявените акцесорни претенции за лихви и неустойки е съобразявал приложими към концесионното възнаграждение уговорки в концесионния договор. Заявени са и доводи за недопустимост на въззивното решение, които настоящият състав не намира за нужно да възпроизведе, доколкото по неоснователността им е изложил подробни съображения в определението си по чл.288 ГПК.

Ответната страна - ПУДООС – оспорва касационната жалба, споделяйки правните изводи на въззивния съд, като не счита,че чл. 74, ал. 1, т. 5 ЗЗТ е неясна правна норма, нуждаеща се от тълкуване. Оспорва довода за

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари