Решение №60048/16.07.2021 по дело №3000/2019


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60048

    Гр. София, 16.07. 2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    при участието на секретаря Силвиана Шишкова

    като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

    т.д. № 3000/2019 год., и за да се произнесе, взе предвид:

    Производството е по реда на чл.290 ГПК, образувано по касационна жалба на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 1718 от 08.07.2019 г. по в. т. д. № 5790/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 9 състав.

    Въззивното решение се обжалва в частта, с която, след отмяна на решение № 26/15.02.2018 г. /поправено с решение № 76/25.05.2018 г./ по т.д.№ 114/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, в частта, с която е бил отхвърлен искът на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД по чл.694 ТЗ за установяване несъществуването на вземане на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД към СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /в несъстоятелност/ за неустойка от 4 800 000 лв., е признато за установено на посоченото основание, че предявеното в производството по несъстоятелност на СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ вземане на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД за сумата от 4 800 000 лв., представляващо неустойка по договор за съвместна дейност от 25.06.2007 г. и допълнително споразумение от 12.07.2007 г., сключени между БИЦ СИМЕ АД и СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД, не съществува.

    Решението се обжалва и в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено, а именно - с която е признато за установено на основание чл.694 ТЗ по отношение на БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД, СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД и СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ несъществуването на вземане на СИМЕ ИНДЪСТРИ ООД към СИМЕ ПРОПЪРТИС ООД /н/ в размер на 917 290.71 лв., представляващи лихви за забава върху горепосочената неустойка до 14.08.2009 г.

    Касационно обжалване в посочените части е допуснато на основание чл.280 ал.2 пр.2 ГПК, с определение № 708/17.12.2020 г.

    В касационната жалба се сочат доводи за недопустимост, както и за неправилност на въззивното решение – основания по чл.281 т.2 и чл.281 т.3 ГПК. Моли се решението в обжалваните части да бъде обезсилено като недопустимо и въззивното производство да бъде прекратено. Евентуално се моли касационното производство да бъде спряно, на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до приключване на производствата по предявените от БИЗНЕС ЦЕНТЪР И ИНКУБАТОР ИСКЪР ООД положителни установителни искове по чл.694 ТЗ за съществуване на вземанията му.

    Съображенията за недопустимост на решението се основават на това, че ищецът няма качество на кредитор на несъстоятелния длъжник, а за надлежното предявяване на иска по чл.694 ал.3 ТЗ за установяване несъществуването на вземане на друг кредитор, е необходимо самият ищец да се легитимира като кредитор на дружеството в несъстоятелност. В случая ищецът е предявил иск по чл.694 ал.2 ТЗ за установяването на вземането. До приключването на този преюдициален спор, производството по чл.694 ал.3 ТЗ е следвало да бъде спряно. Освен това с влязло в сила решение № 111 от 21.10.2015 г. по т.д.№ 8/2010 г. по описа на СОС вземането на ищеца е прието за несъществуващо, т.е. в хода на процеса той окончателно е загубил активната легитимация, на която се позовава в исковата молба, поради което и въззивната му жалба е недопустима.

    При условията на евентуалност жалбата съдържа и петитум за отмяна на въззивното решение като неправилно, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с утвърдената практика по въпроси, от значение за изхода от спора.

    В проведеното публично съдебно заседание касационната жалба се поддържа и се моли за нейното уважаване. Според процесуалния пълномощник на касатора, въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, с оглед наличието на хипотезата на т.1 от диспозитива на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като на основание чл.235 ал.3

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари