Решение №60042/26.07.2021 по дело №242/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №4/04.01.2021 по дело №242/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

При повторно разглеждане на делото във въззивната инстанция и при дадени указания в отменителното решение на ВКС, произнасянето да се извърши при условията на чл.269 ГПК, като е посочен и конкретен юридически факт, който следва да се анализира, необходимо ли е въззивната инстанция да изложи обосновани изводи относно постигнатата действителна договореност на страните по постигнатите действителни облигационни правоотношения?

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ:
Вероника Николова, Мадлена Желева

при секретаря Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 242 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „Перламет Се“ ООД, [населено място], срещу решение № 245/15.10.2019 г., постановено по в.т.д. № 200/2019 г. от Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 152/17.10.2017 г. по т.д. № 223/2016 г. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск за съществуване на вземане на касатора по отношение на „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П., [населено място] бряг, при условията на солидарна отговорност, в размер на 33 300 лв., произтичащо от запис на заповед от 25.09.2014 г. с падеж – 25.12.2014 г., издаден като обезпечение на задължение на „Палмекс – 03“ ЕООД, поето по договор за покупко – продажба на стоки /движими вещи/ от 25.09.2014 г., въз основа на който запис на заповед е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 437/20.10.2016 г. и изпълнителен лист № 961/20.10.2016г. по ч.гр.д. № 833/2016 г. на РС – Червен бряг, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта – 31.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Моли въззивният акт да се отмени и да се постанови решение за уважаване на предявените установителни искове.

Ответниците „Палмекс – 03“ ЕООД, [населено място] бряг, и П. Ц. П., [населено място] бряг, оспорват жалбата. Претендират разноските по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:

Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивната инстанция съгласно чл.294 ГПК. Великотърновският апелативен съд е приел за безспорно, че на 25.09.2014г. е издаден запис на заповед от „Палмекс – 03“ ЕООД и П. Ц. П. в полза на настоящия касатор за сумата от 33 300 лв. за обезпечаване на задължение по договор за покупко – продажба на стоки /движими вещи/ от 25.09.2014 г., сключен между „Палмекс – 03“ ЕООД и „Перламет Се“ ООД. След като се е позовал на указанията на ВКС, дадени в отменителното решение, е приел, че на установяване по делото подлежи наличието или липсата на изискуеми към датата на падежа на обезпечителния запис на заповед задължения на „Палмекс – 03“ ЕООД, като продавач и издател на записа на заповед, по каузалното правоотношение за дължими и незаплатени от него суми по т.3.1 от договора, в размер на 33 300 лв. по две банкови гаранции. Счел е, че предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск би могъл да е основателен само, ако изискуемостта на заявеното вземане е настъпила до датата на падежа на менителничния ефект. Приел е за безспорно, че към датата на падежа на записа на заповед - 25.12.2014г. внесените две гаранции в общ размер на 33 300 лв. за добро изпълнение на борсов договор № 550/29.08.2014 г. и борсов договор № 568/17.09.2014 г. към 19.01.2017 г. не са възстановени на адресата, както и че предмет на исковата претенция е сума, претендирана като дължима по записа на заповед, но съставляваща неизплатено задължение

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари