Решение №60014/28.07.2021 по дело №2563/2019


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    4

    2

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60014

    гр. София, 28.07.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. № 2563 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Градски транспорт" ЕАД, гр.Варна, срещу решение №141 от 07.06.2019г. по т.д.№197/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която след частична отмяна на решение №908/26.11.2018г. по т.д.324/2017г. по описа на ВОС, „Градски транспорт" ЕАД, гр. Варна, е осъдено да заплати на „Енерджи Ефект" ЕАД, [населено място] и "Супервайзер" ЕООД, [населено място], като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, сумата от 400 000 лева, предявена като частична претенция от общ размер 1 906 212,97 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура №16/22.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2017г. до окончателното изплащане и сумата от 500 000 лева, предявена като частична претенция от общ размер 1 277 473,57 лв., представляващи възнаграждение по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., по фактура №20/01.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 16.03.2017 г. до окончателното изплащане.

    Жалбоподателят поддържа, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че с прекратяването на договора за цесия между ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, като цедент и „Търговска банка Д“ АД, като цесионер, прехвърлените вземания автоматично са се върнали в патримониума на цедента като последица от прекратяването. Същевременно поддържа, че съдът е игнорирал представените доказателства относно съобщаването на договора за цесия на длъжника, при което вземанията са преминали в патримониума на „Търговска банка Д“ АД и не са били прехвърлени с нова цесия обратно на цедента ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“. Прави оплакване, че съдът не е съобразил заключенията на двете съдебно – технически експертизи, които са констатирали неизпълнение на СМР на обща стойност от 167 503, 26 лева, с ДДС и неправилно е отхвърлил възражението на касатора за неизпълнение в количествено отношение като преклудирано, без да съобрази, че преклузията по чл.264 ал.3 от ЗЗД се отнася само за възраженията за некачествено изпълнение. Счита, че постигайки съгласие за спиране на строителните работи чрез съставяне на актове обр.10, страните по договора са постигнали неправомерен резултат, а именно промяна на срока за изпълнение на договора за обществена поръчка, без да сключат споразумение за това в предвидената в чл.41 ал.1 от ЗОП, вр. чл.43 ал.2 от ЗОП /отм./ писмена форма за действителност. Поддържа,че въззивният съд е следвало служебно да констатира нищожността на съглашението за удължаването на срока на договора, сключен по реда на ЗОП. Подробни съображения и доводи излага в касационната жалба, като моли да бъде отменено обжалваното въззивно решение и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

    Ответникът по касационната жалба „Енерджи Ефект“ ЕАД, [населено място], оспорва същата като неоснователна. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изтъква, че въпросите за последиците от прекратяването на договора за цесия и кой следва да съобщи на длъжника за него, за да се породят последиците на чл.99 ал.4 от ЗЗД, са въведени като спорни с направено от ответника възражение в последното съдебно заседание в първоинстанционното производство извън предвидените в чл.131 от ГПК срокове. Твърди, че за касатора се е преклудирала възможността да се позовава на непосочени в отговора на исковата молба възражения и факти, които отричат възникналото вземане на ищеца. Счита за неверни твърденията на касатора за момента на узнаване на цесията и размера на прехвърленото вземане.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари