Решение №60009/15.07.2021 по дело №2242/2019


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    РЕШЕНИЕ

    № 60009

    София, 15.07.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    при секретаря ИНА АНДОНОВА и с

    участието на прокурора , като изслуша

    докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2242 по описа за 2019 п, за да се произнесе взе предвид:

    Производството е по чл. 290 ГПК.

    С определение № 505/23.IХ.2020 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на атакуваното от Р. и В. П. решение на САС по гр. дело № 5669/2018 г. за отхвърляне на преките им искове по чл. 226, ап. 1 КЗ /отм./ е било допуснато директно до касационен контрол - на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, предвид констатираната негова очевидна неправилност, изразяваща се в прилагане соntга 1еgет на императивната разпоредба на чл. 20 ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че при избиране на скоростта на движението си водачите на пътни превозни средства са длъжни да се съобразяват освен с множество неизчерпателно изброени фактори, така че да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, но и когато възникне опасност за движението, имат задължението „да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат".

    В откритото съдебно заседание пред ВКС от страна на процесуалния представител на двамата касатори /преживяла съпруга и син на загинал в резултат от процесното ПТП водач на товарен автомобил/ е било изразено становище, че се поддържа съвместната им касационна жалба, като се претендира отменяване на атакуваното с нея въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който преките им субективно съединени искове срещу ответното застрахователно дружество с правно основание по чл. 226, ал.п 1 КЗ /отм./ да бъдели уважени в размер, отчитащ равноценния принос за настъпване на вредоносния резултат на двамата участника в процесното ПТП от 19.VIII.2013 г., а именно 50% или на всеки един от ищците да се присъдят по 60 000 лв. (шестдесет хиляди лева) главница на застрахователните обезщетения за неимуществени вреди, както и законната лихва върху тях, считано от датата на настъпване на вредоносното събитие..

    В това открито съдебно заседание ответната по касация застрахователна компания „Лев Инс" АД-София /ЕИК[ЕИК]/ е поддържала принципната си теза за липса на деликт, извършен от застрахования при нея участник в процесното ПТП по риска „ГО" на автомобилистите, а оттам и на каквото и да било основание за ангажиране на отговорността й по реда а чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, препращайки към своевременно депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК свой писмен отговор (с вх. № 17109/20.IХ.2019 г. по описа на САС) на касационната жалба на П., изготвен от надлежно упълномощен юрисконсулт на дружеството. Изразеното в този отговор становище е, че се оспорва подадената касационна жалба на - като неоснователна, понеже било установено „и е факт по делото", че независимо от липсата на пречки за възприемане на изпълняваната от водача на лекия автомобил маневра изпреварване, шофьорът на товарния автомобил е предприел пресичане на разделителната линия между двете платна за двупосочно движение „в момент, в който лекият автомобил се е намирал на разстояние от 46.6 метра преди мига на удара и към който момент ударът е непредотвратим". От страна на водача на лекия автомобил не било нарушено правилото на чл. 42, ал. 2, т. 3 от ЗДвП да се движи с безопасна скорост, тъй като скоростта му, с която се е извършвало изпреварването, „не е нарушавала устойчивостта на превозното средство като фактор със значение за безопасността на движението". Затова без отношение към правилността на изводите на въззивния съд било обстоятелството дали в случай на движение на лекия автомобил със скорост 90 км/ч, при последвалият удар „има вероятност /отново хипотеза/, товарният автомобил на остане на четирите си колелета". Въобще за да бъдело прието наличието на деликт, необходимо

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари