Решение №60007/15.07.2021 по дело №783/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

    Анотация

    Въпрос
    Отговор
    Достъпно само за нашите абонати.

    РЕШЕНИЕ

    № 60007

    София, 15.07.2021 г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    секретар Ангел Йорданов,

    в открито заседание на 25.01.2021 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 783 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 47 и сл. ЗМТА, образувано по искове на „Драгоево“ ЕООД и П. А., ответници в арбитражното производство, за отмяна на арбитражно решение на АС при БТПП на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 5, предл. 1 и 2 и т. 6, предл 2 ЗМТА.

    Ответникът „Евротур-Т“ ЕООД оспорва исковете.

    I. По исковете по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.

    Исковете са основани на твърденията, че между страните арбитражно споразумение не е налице, като се твърди, че при сключването на процесния договор за лизинг управителят на дружеството-ищец (вторият ищец П. А.) не е водил преговори за включването на арбитражна клауза и не се е съгласявал такава уговорка да бъде включена в съдържанието на договора, а при самото подписване на договора от страна на ответника му бил представен типов проект, който не съдържал арбитражна клауза. Поради липсата на съгласие наличната арбитражна клауза била нищожна.

    По отношение на ищеца А. се поддържа, че същият не е страна по договора за лизинг, а го е подписал само в качеството си на управител на дружеството-ищец, поради което този договор, включително арбитражната клауза, не го обвързва. В тази насока се позовава и на формирана сила на пресъдено нещо по въпроса за наличието на арбитражна клауза съгласно предходно влязло в сила арбитражно решение между същите страни. Изложени са и съображения за липса на солидарна отговорност между него и дружеството. В сключения между ответника, от една страна, и ищеца „Драгоево“ ЕООД, представляван от ищеца А., от друга страна, договор за оперативен лизинг от 17.03.2008 г. е уговорено (чл. 33), че всички свързани с него спорове, които страните не могат да решат доброволно, ще бъдат разрешавани от АС при БТПП по реда на неговия правилник. Договорът е сключен в писмена форма и от името на „Драгоево“ ЕООД документът е подписан от ищеца А..

    Съгласно чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗМТА арбитражното споразумение трябва да бъде писмено. А съгласно чл. 180 ГПК подписаният частен документ е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица. Съобразно тези правила и при липсата на спор относно автентичността на документа установено е по категоричен начин, че ищецът А., в качеството си на законен представител на дружеството-ищец, е изявил съгласие възникналите между страните по договора спорове да бъдат решавани от арбитраж. Изложените в исковата молба твърдения и доводи за липса на съгласие не са от естество да оборят факта на направеното писмено изявления, съответно неговите последици. Поради това следва да се приеме, че между дружеството-ищец и ответника е било сключено действително арбитражно споразумение, съответно не е налице основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА спрямо ищеца „Драгоево“ ЕООД.

    Не е налице обаче арбитражно споразумение по отношение на ищеца А.. В чл. 13, ал. 3 от договора изрично е уговорено, че същият, като материалноотговорно лице на лизингополучателя, носи отговорност пред лизингодателя за съхранението, използването и връщането на лизинговото имущество. С тази уговорка се установява отговорност лично на управителя на дружеството-лизингополучател за поетите от последното задължения по договора. За да породи действие тази уговорка спрямо ищеца като трето за договора лице, е необходимо следователно същият да е изразил съгласие да поеме предвидената отговорност.

    В разглеждания случай такова съгласие е налице, доколкото, също с оглед правилото по чл. 180 ГПК, положеният от ищеца А. подпис необоримо доказва, че волеизявлението по чл. 13, ал. 3 от договора е направено от него. Поради това в тази си част уговорката по чл. 13, ал. 3 представлява отделно съглашение между ответника и ищеца А., съгласно което

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари