Решение №60/20.04.2021 по дело №3901/2020

    5

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 60

    София 20.04.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

    МАЙЯ РУСЕВА

    при участието на секретаря Анжела Богданова

    като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3901 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

    Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.4 и 5 ГПК.

    Образувано е въз основа на молба с вх.№ 19416 от 10.07.2020г. на ПОС, подадена от Б. А. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., за отмяна на решение № 50 от 13.04.2020г. по гр.д. № 127/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 570 от 3.05.2019г. по в.гр.д.№ 2620/2019г. на ОС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е потвърдено разпределение, изготвено на 1.06.2018г. по изп.д.№ 20118250000398 по описа на ЧСИ Г., рег.№ 825, като е потвърдено решение № 34 от 8.01.2020г., по в.гр.д.№ 2620/2019г. на ПОС, с което е оставено без уважение искането за допълване на решение № 570 от 3.05.2020г., обективирано в молба № 31258.

    Молителят се позовава на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, като счита, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на влезли в сила решения - № 109 от 10.06.2016г. по в.гр.д.№ 284/2016г.на АС Пловдив и № 843 от 20.06.2017г. по в.гр.д.№ 1213/2017г. на ОС Пловдив, които са постановени между същите страни и на същото основание, във връзка с три поредни разпределения, извършени по едно и също изпълнително дело. Според молителя, при постановяване на третото по ред разпределение, съдът не се е съобразил с мотивите, съдържащи се в окончателния акт по в.гр.д.№ 1213/2017г. на ОС Пловдив, касаещ второто разпределение и по-специално относно вземанията, ползващи се с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Според молителя, след като предмет на разпределението от 20.01.2017г. и на разпределението от 1.06.2018г. са едни и същи вземания по основание и размер, то същите следва да се ползват /съответно да не се ползват/ с една и съща привилегия. Противоречието с решението по в.гр.д.№ 284/2016г.на АС Пловдив мотивира с това, че при постановяване на решението, чиято отмяна се иска /по гр.д. № 127/2020г./, Апелативен съд Пловдив не се е съобразил с вече приетото в мотивите по в.гр.д.№ 284/2016г., че процесният недвижим имот е съсобствен между бившите съпрузи С. Т. и А. Т. и не е отчел липсата на уведомяване от страна на съдебният изпълнител на Т. за извършените изпълнителните действия /не го е конституирал като ипотекарен длъжник/.

    Освен на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, молителят се позовава и на това по чл.303, ал.1 т.5 ГПК, като твърди, че АС Пловдив е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което страните са били лишени от възможност да участват в делото, защото актът, чиято отмяна се иска е постановен в закрито заседание, вместо в открито, съгласно изискванията на чл.437, ал.2, вр.чл.463, ал.2 и чл.274 ГПК. Позовава се на нарушение на правата на третото за изпълнителното дело лице А. Т..

    Срещу подадената молба за отмяна са постъпили три писмени отговора - от „Юробанк България“ АД, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД, прекратена без ликвидация поради преобразуване, чрез вливане на 12.11.2019г. в „Юробанк България“ АД, чрез процесуалният представител юрисконсулт Т., от С. П. Ж. и от А. Б. Т., чрез процесуалния представител адвокат З., като в последните две изразените становища са за основателност, а в първия за неоснователност на подадената молба за отмяна.

    В съдебно заседание страните не се явяват лично, като се представлява единствено ответника„Юробанк България“ АД. Неговият представител поддържа становището за неоснователност на молбата и представя подробни писмени бележки. Позовава се на Постановление № 2/1977г., съгласно което актовете /каквито са процесните, постановени на основание чл.463 ГПК/, които не разрешават материално правен спор със сила на присъдено нещо, не могат да са предмет на специалното производство за отмяна по чл.303 ГПК. Счита, че основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не е налице поради липса на пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по посочените дела, решенията по които са постановени във връзка с различни по ред разпределения. Основанието по

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари