Определение №60/19.02.2021 по дело №3620/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?


Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА, ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3620 по описа за 2020 г. приема следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

История на спора

Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК. Образувано е по касационни жалби на И. Г. К., З. М. А., Н. М. И., И. В. С. и А. В. И. срещу решение № 101 от 10.04.2020 г. по в.гр.д.№ 24 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд, допълнено и поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 20267 от 24.07.2020 г. и решение № 20295 от 21.08.2020 г. по същото дело.

И. Г. К., З. М. А., Н. М. И. обжалват решението в частта му, с която е изменено частично решение № 260 от 17.06.2019 г. по гр.д.№ 815 от 2018 г. на Смолянския районен съд, като по същество е отхвърлен предявеният иск за делба на имот с площ от 2 279 кв.м, находящ се в землището на [населено място], м.“П.“, представляващ имот с идентификатор….. по кадастралната карта на [населено място], общ.С., обл.С., одобрена със заповед № РД-18-52 от 27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърдят, че решението в обжалваната от тях част е неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК, решение № 107 от 31.07.2019 г. по гр.д.№ 3540 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д.№ 505 от 2017 г. на ВКС, ТК, II т.о./ по следните правни въпроси:

1. Когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху наследствен имот, следва ли и по какъв начин следва да демонстрира намерението си за своене на имота пред останалите сънаследници, за да се приеме, че е приложима презумпцията на чл.69 ЗС ?

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност ?

И. В. С. и А. В. И. обжалват решението в частта му, с която е потвърдено решение № 413 от 24.10.2019 г. по гр.д. 815 от 2018 г. на Смолянския районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение № 260 от 17.06.2019 г. по същото делото, чрез постановяване на диспозитив за отхвърляне на иска за делба за имот с идентификатор ….. и по отношение на Н. Н. К.. Твърдят, че решението в обжалваната от тях част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на решението с практиката на ВКС по въпроса: Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички относими релевантни оплаквания, възражения и доводи на страните по делото при постановяване на съдебния си акт ?

В писмен отговор от 24.08.2020 г. ответникът И. И. К. оспорва жалбата на И. К., З. А. и Н. И.. Моли решението в обжалваната от тях част да не бъде допускано до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

В писмен отговор от 14.08.2020 г. И. В. С. и А. В. И. също оспорват касационната жалба на И. К., З. А. и Н. И.. Молят решението в обжалваната от тях част да не бъде допускано до касационно обжалване и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

В писмен отговор от 25.08.2020 г. И. Г. К., З. М. А., Н. М. И. оспорват жалбата на И. В. С. и А. В. И.. Молят решението в обжалваната от тях част да не бъде допускано до касационно обжалване.

Останалите съделители не вземат становище по жалбите.

Мотиви

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбите и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:

I. По касационната жалба на И. Г. К., З. М. А., Н. М. И.: Тази касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, ал.1 и ал.2, независимо от цената на иска.

За да постанови решението за отхвърляне на предявения иск за делба на имот с идентификатор ….., въззивният съд е приел, че въпреки че този имот е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК- С. от 09.05.1994 г. на всички наследници на И. Г. К., към настоящия момент имотът е собственост на един от неговите наследници- сина му И. И. К., който го е придобил на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато и явно в продължение на повече от 10 години- в периода от 27.11.1997 г. /датата на влизане в сила на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ/ до 10.07.2018 г. /датата на завеждане на иска за делба/. Приел е въз основа на представеното по делото удостоверение за предоставено право на ползване и свидетелските показания, че И. И. К. е установил фактическа власт върху имота още преди възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ през 1994 г.- на основание предоставено му право на ползване на пустееща земя с площ от 1 дка, като още преди 1991 г. е построил двуетажна жилищна сграда в него, с две стопански сгради, оградил е мястото, изградил е две подпорни стени, докарал е пръст и го е превърнал в градина, посял е овошки. Тези факти не се отричали и от съделителителя И. К., видно от показанията му по приложената прокурорска преписка № 678 от 2018 г. На следващо място съдът е приел, че съделителят И. К. е установил владение върху целия имот, тъй като е владял демонстративно не само своята част от имота, но и частите на останалите наследници.

Касационен въпрос

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение, налице е основанието на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното му обжалване по втория поставен въпрос. Видно от мотивите на решението, в противоречие с посочената практика на ВКС въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на касаторите срещу направеното от съделителя И. К. възражение за придобиване на имота по давност: че към датата на реституиране на имота през 1994 г. И. К. е бил владелец само на своята ид.ч. от имота, но не и на частите на останалите наследници, тъй като сам е подал заявление за възстановяването на правото на собственост в полза на всички наследници; че към 2008 г., когато И. К. се е снабдил с констативен нотариален акт за жилищната сграда и пристройката към нея, изградени в делбения имот, и когато е изповядана сделката по нотариален акт № 152 от 2008 г., И. К. все още е имал съзнание, че е собственик само на 1/6 ид.ч. от имота, поради което констативен нотариален акт за собственост е издаден само за жилищната сграда и пристройката, но не и за земята и с нотариалния акт № ….. от 2008 г. са прехвърлени жилищната сграда и пристройката, заедно само с 1/6 ид.ч. от мястото; че И. К. не е извършил каквито и да било действия, с които да „преобърне“ държането на ид.ч. на останалите наследници във владение- все доводи, които се съдържат в подадения на 18.07.2019 г. от съделителя И. К. отговор на въззивната жалба на И. К..

II. По касационната жалба на И. В. С. и А. В. И.: Тази жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разгреждане поради следното: С тази жалба И. С. и А. И. обжалват решението на въззивния съд в частта му за потвърждаване на решение на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка в основното първоинстанционно решение, чрез постановяване на диспозитив за отхвърляне на иска за делба на имот с идентификатор ….. и по отношение на Н. Н. К.. Касаторките И. С. и А. И. не са легитимирани да обжалват решението в тази част, тъй като то не се отнася до тях, а само до Н. Н. К.. Освен това, няма доказателства касаторките да са процесуални субституенти или правоприемници на Н. К. /макар да има данни, че са в родствени връзки с нея, няма доказателства за настъпило наследствено правоприемство от Н. К./. Обстоятелството, че през 2008 г. И. К. и Н. К. са прехвърлили на тези касаторки 1/6 ид.ч. от имот с идентификатор ….., ги легитимира евентуално да обжалват решението по иска за делба на този имот по отношение на самите тях, но не и по отношение на Н. К..

Диспозитив

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на И. Г. К., З. М. А., Н. М. И. срещу решение № 101 от 10.04.2020 г. по в.гр.д.№ 24 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд, допълнено и поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 20267 от 24.07.2020 г. и решение № 20295 от 21.08.2020 г. по същото дело В ЧАСТТА МУ, с която е изменено частично решение № 260 от 17.06.2019 г. по гр.д.№ 815 от 2018 г. на Смолянския районен съд, като по същество е отхвърлен предявеният иск за делба на имот с площ от 2 279 кв.м, находящ се в землището на [населено място], м.“П.“, представляващ имот с идентификатор ….. по кадастралната карта на [населено място], общ.С., обл.С., одобрена със заповед № РД-18-52 от 27.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата им в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.

УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. В. С. и А. В. И. срещу решение № 101 от 10.04.2020 г. по в.гр.д.№ 24 от 2020 г. на Смолянския окръжен съд, допълнено и поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 20267 от 24.07.2020 г. и решение № 20295 от 21.08.2020 г. по същото дело В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 413 от 24.10.2019 г. по гр.д. 815 от 2018 г. на Смолянския районен съд за поправка на очевидна фактическа грешка в основното първонстанционно решение № 260 от 17.06.2019 г. по същото делото, чрез постановяване на диспозитив за отхвърляне на иска за делба на имот с идентификатор ….. и по отношение на Н. Н. К..

Определението в частта за оставяне на касационната жалба на С. и И. без разглеждане подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателките.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари