Решение №6/22.01.2021 по дело №2000/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №403/29.10.2020 по дело №2000/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Симулативният процес е недопустим, каквото е и постановеното по него решение. Изложеното сочи на липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост, а наличието на такъв е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването, съгласно чл. 124, ал.1 ГПК. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо. Затова въззивното решение и потвърдените с него решения по иска и за поправка следва да се обезсилят.

Право да привлече трето лице има страната, която има обратен иск към него. /чл. 119, ал.3 ГПК/ Целта на привличането е превличащата страна да обвърже със задължителната сила на мотивите привлеченото трето лице, съгласно чл. 223, ал.2 ГПК при евентуално предявяване на обратен иск от нея против привлеченото трето лице, за да не може то да противопостави възражение за лошо воден процес. В отношенията между привлеченото или встъпило трето лице и насрещната страна на тази, която подпомага, постановеното решение има установително действие. Никоя от страните обаче не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на другата страна, респективно така не може да се установи обвързваща сила на мотивите, съгласно чл. 223, ал.1 ГПК.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 2000 /2020 година

Производството е по чл. 290 ГПК

История на спора

С определение № 403 от 29.10.2000 г. по касационна жалба, подадена от „Райфайзенбанк /България”/ ЕАД, ЕИК 831558413 е допуснато касационно обжалване на решение № 274/04.12.2019 г. по гр.д.№ 538/2019 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено решение № 64/18.02.2019г., поправено с решение №218/13.06.2019 г. по гр.д. №560/2017г. на РС-Троян. С потвърдените решения е признато за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на Д. Е. Р., че Е. П. Р. и П. П. Б. са собственици по наследство на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № …., находящ се в [населено място], [улица], блок „Ю.”, вх…., с идентификатор …. по КККР на [населено място] находящ се в сграда с идентификатор …., разположена в ПИ с идентификатор …., ведно с прилежащите към жилището мазе № …. с площ от 15.45 кв.м., таван № …. от 17.5 кв. и 7.590 % ид.части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземленият имот.

Решението е постановено с участието на касатора, като трето лице-помагач, посочено още в исковата молба като такъв от ищеца, но за да помага на страната на ответника.

В касационната жалба се прави оплакване за липса на правен интерес за ищците, които са посочени като ответници, но заместват първоначалния ищец след смъртта му в хода на процеса, да установяват по отношение на ответника правата на наследодателя си върху апартамента. Твърди се неправилност на решението, защото съдът не е изследвал обективната истина относно собствеността на процесния апартамент към момента на учредяване на ипотеката в полза на банката, не били отчетени неизгодни твърдения от първоначалния ищец, не била оборена доказателствената сила на договорът за издръжка и гледане, с който са се легитимирали ипотекарните длъжници, като не е поискано и установяване на нищожността на договорът за ипотека.

Ответниците по касация /ищци в производството пред РС/ оспорват касационната жалба, считат решението допустимо и съобразено с доказателствата по делото.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2. пр.2 ГПК за проверка допустимостта на решението.

Мотиви

По делото е установено следното:

С първоначалната искова молба, П. А. Б. е предявил положителен установителен иск за собственост против Е. П. Р., П. П. Б., Д. Е. Р., И. И. М. и И. И. М. да се признае за установено, че е собственик по наследство от баща си на 1/4 ид.ч. от процесния апартамент. Твърдял е и, че е придобил по давност наследствената 1/4 ид.ч. на сестра си К. М., починала на 12.03.2011 г., чийто наследници са последните двама ответници. Правният си интерес е обосновал със следните факти, установени по делото: Апартамента е придобит по време на брака от родителите му Е. И. Б. и А. П. Б. и е бил в режим на съпружеска имуществена общност за тях, съгласно чл. 104 СК 1968 /отм./, прекратена със смъртта на бащата на 08.09.1970 г. След смъртта на съпругът си, майката Е. И. Б. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на внуците си /деца на ищеца/ Е. П. Р. и П. П. Б. целия апартамент, а не само собствената си 1/2 ид.ч., съгласно чл. 14, ал. 7 СК 1968 /отм./. Те ипотекират целия апартамент с н.а. № …. г. за обезпечаване на задължение на ответника Д. Е. Р. по договор за банков кредит, сключен с „Райфайзенбанк /България”/ ЕАД. Искът обаче не е насочен и против банката, а тя е посочена от ищеца като трето лице-помагач на страната на ответниците. Съдът не се е произнасял по допустимостта на привличането на третото лице с определение по чл. 220 ГПК. След предявяване на иска е починал ответникът И. И. М..

На 05.04.2018 г. почива първоначалният ищец П. А. Б. и е наследен от децата си – ответниците Е. П. Р. и П. П. Б., които съдът конституира като ищци и прекратява производството по отношение на тях като ответници, след като са заявили, че искат да встъпят в неговите права. С молба от 14.09.2018 г. Е. П. Р. и П. П. Б., вече като ищци са заявили, че оттеглят иска си против И. И. М. и подържат иска против ответника Д. Е. Р. за 6/16 ид.ч. В първото съдебно заседание е допуснато „изменение” на иска, като е постановено по волята на ищците, той да се счита предявен на 1/4 ид.ч. от апартамента, придобита по наследство от П. А. Б..

РС е уважил иска, като е приел, че майката Е. И. Б. прехвърля срещу задължение за издръжка и гледане на внуците си /деца на първоначалният ищец, заместили го в хода на производството като ищци Е. П. Р. и П. П. Б. в повече от това, което е притежавала. Искът е уважен по отношение на длъжника Д. Е. Р., чието вземане са обезпечили ищците. Страните и съдът са считали, че няма правен интерес да се установи правото на собственост по отношение на банката, но ще я обвържат с мотивите, като трето лице.

По въззивна жалба на „Райфайзенбанк /България”/ ЕАД, въззивният съд е потвърдил това решение със същите мотиви. Отбелязал е, че решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Райфайзенбанк (България) ЕАД. Съгласно на чл.223 ГПК, решението имало установително действие в отношенията между банката и ответника Д. Е. Р., а „отношенията с ищците, които подпомага, се регламентират с т.н.”сила на мотивите”, като прегражда възможността да се оспорват констатациите на съда за трансформацията на собствеността на основание наследяване”. Изразил е съмнения относно това дали този процес може да осуети насоченото принудително изпълнение, при съобразяване защитата, която осигурява установителният иск, с който ищците са решили да се бранят.

По основателността

Постановеното решение е недопустимо.

Между страните по делото не се установява да има спор относно правото на собственост, който да формира правен интерес от предявяване на иск за собственост. След смъртта на първоначалният ищец е настъпило сливане в качеството на ищец и посочените от него ответници Е. П. Р. и П. П. Б. – негови деца, които са го наследили, поради което съдът неправилно ги е конституирал като ищци. Същевременно между тях и единственият ответник Д. Е. Р., чието задължение са обезпечили с договора за ипотека върху целия апартамент не е същества правен спор – той не оспорва тяхното право на собственост, а и не би имал интерес от това след като те са обезпечили с целия апартамент негово задължение. Симуланивният процес е недопустим, каквото е и постановеното по него решение. Ищците не разполагат и с правна възможност да предявят иск, да се установи, че недвижим имот или част от него не е тяхна собственост.

Изложеното сочи на липса на правен интерес от предявения установителен иск за собственост, а наличието на такъв е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването, съгласно чл. 124, ал.1 ГПК. Постановеното решение по такъв иск е недопустимо. Затова въззивното решение и потвърдените с него решения по иска и за поправка следва да се обезсилят.

Следва да се посочи и следното: Право да привлече трето лице има страната, която има обратен иск към него. /чл. 119, ал.3 ГПК/ Целта на привличането е превличащата страна да обвърже със задължителната сила на мотивите привлеченото трето лице, съгласно чл. 223, ал.2 ГПК при евентуално предявяване на обратен иск от нея против привлеченото трето лице, за да не може то да противопостави възражение за лошо воден процес. В отношенията между привлеченото или встъпило трето лице и насрещната страна на тази, която подпомага, постановеното решение има установително действие. Никоя от страните обаче не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на другата страна, респективно така не може да се установи обвързваща сила на мотивите, съгласно чл. 223, ал.1 ГПК. Следователно по отношение на касатора, постановеното решение е недопустимо и на това основание.

По изложените съображения въззивното решение и потвърденото с него решение на РС следва да се обезсилят и производството по предявеният иск да се прекрати. На основание чл.78, ал.10 ГПК, съдът не присъжда претендираните разноски от третото лице.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 274/04.12.2019 г. по гр.д.№ 538/2019 г. на Окръжен съд-Ловеч и потвърденото с него решение № 64/18.02.2019г., поправено с решение №218/13.06.2019 г. по гр.д. №560/2017г. на Районен съд – Троян, като постановени по недопустим иск и

ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството по предявеният иск от П. А. Б., починал в хода на производството на 05.04.2018 г., заместен от Е. П. Р. и П. П. Б. да се признае за установено по отношение на ответника Д. Е. Р. при участието на посоченото от ищците трето лице, помагач на ответника „Райфайзенбанк /България”/ ЕАД, ЕИК 831558413, че ищците са собственици по наследство на 1/4 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент № …., находящ се в [населено място], [улица], блок „Ю.”, вх…., с идентификатор …. по КККР на [населено място] в сграда с идентификатор …., разположена в ПИ с идентификатор …., ведно с прилежащите към жилището мазе № …. с площ от 15.45 кв.м., таван № …. от 17.5 кв. и 7.590 % ид.части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземленият имот.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари