Решение №6/22.02.2021 по дело №1978/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №699/19.10.2020 по дело №1978/2020

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, III-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?

Отговор

И преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ / обн. ДВ, бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа - да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г. / горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е също така, че според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на елекрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013г. С оглед специфичния характер на процесната движима вещ-електрическа енергия и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл. 120 ЗЕ нейното отчитане е със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за минал период, включително и в случаите когато последната не е отчетена правилно. В този смисъл, при неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното му количество електрическа енергия през съответния период/аргумент чл.200, ал.2 ЗЗД/.


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА, МАЙЯ РУСЕВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1978 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

История на спора

Касационно обжалване е допуснато с определение № 699 от 19.10.2020г. по касационната жалба на Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна, представлявано от членовете на УС С., Д. и К., чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 262 от 30.04.2020г. по в.гр.д. № 1040 по описа за 2019г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 373 от 10.10.2019г. по гр.д. № 757/2019г. на Районен съд Горна Оряховица като е прието за установено в отношенията между страните, че Н. И. С. не дължи на „Енерго-Про Продажби”АД сумата от 8 919.05лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 16.03.2018г. до 15.03.2019г. за обект, по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 4.04.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК и са присъдени разноски.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато по въпрос – дали при установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия, по реда на чл.183 ЗЗД, пред вид възможно противоречие с решения по чл.290 ГПК по гр.д.№ 4160/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 50417/2016г. на І г.о.

В проведеното съдебно заседание, касаторът се представлява, като процесуалният му представител поддържа изложените в жалбата доводи и направеното искане за отмяна на постановения въззивен акт с постановяване на нов с отхвърляне на предявения иск. Претендира всички направени по делото разноски, съобразно представен списък, в общ размер на 6 208лв., от които държавни такси 358лв.,за експертиза и свидетел -270лв. и за адвокатско възнаграждение от 1 8060лв.за всяка една от инстанциите, заплащането по банков път, на която е удостоверено с представен договор за правна помощ и съдействие и приложена фактура.

Ответната страна не се явява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител адвокат Т., в които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че не е установено реалното потребление на начислената енергия. Акцентира на обстоятелството, че процесното СТИ е монтирано на 18.05.2015г.и е неясно защо отчетената сума е за период от година. Счита, че проверката от страна на ЕРП чрез софтуерен продукт лишава потребителя от възможност да упражни контрол върху показанията, с което е нарушен чл.10 ПИКЕЕ. Нарушен е и чл.46, ал.1 от ОУ на ЕРП, изискващ средствата за измерване да са разположени така, че ползвателят да има достъп за визуален контрол. Съгласно лиценза на „Енерго-Про Продажби“АД, продажбата на електрическа енергия за битови абонати не се отчита по тарифи Т-3 и Т-4. Отчитането в скрити регистри е противоречие със подзаконовите нормативни актове. Нарушен е и чл.40, ал.2 от ОУ на ЕРП, изискващ ежемесечно отчитане на електрическата енергия. Счита, че при липса на доказано виновно поведение на потребителя е недопустимо коригиране на сметките за вече доставена енергия. Позовава се и на нарушение на правото на ЕС, което счита че изисква от държавата да осигури възможността на потребителите да получават прозрачна информация за приложимите цени и тарифи и за стандартните условия по отношение на достъпа и ползването на електроенергийните услуги.

Мотиви

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства, намира следното :

По въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, вече е налице установена практика /включваща освен посочените решения по гр.д.№ 4160/2018г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 50417/2016г. на І г.о. още и по гр.д.№1174/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 169/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 1096/2020г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 1553/2020г.на ІV г.о., гр.д.№ 4124/2019г.на ІІІ г.о./, която настоящият съдебен състав споделя. В тях е прието, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ / обн. ДВ, бр. 54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа – да преизчислява сметките за потребена елекрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и е заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. Специалната регламентация на договора за продажба на електрическа енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно на нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г. / горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общият правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е също така, че според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на елекрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013г. С оглед специфичния характер на процесната движима вещ-електрическа енергия и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл. 120 ЗЕ нейното отчитане е със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, действително доставеното количество електроенергия за минал период, включително и в случаите когато последната не е отчетена правилно. В този смисъл, при неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия, крайният клиент дължи заплащане на реално доставеното му количество електрическа енергия през съответния период/аргумент чл.200, ал.2 ЗЗД/.

По основателността

По същество на касационната жалба:

Н. С. е предявил отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, сумата от 8 919.05лв., стойност на доставена, но неотчетена електрическа енергия за периода от 16.03.2018г. до 15.03.2019г., в размер на 45912.7 кВТч, отчетена при извършена с констативен протокол № 1502462 от 15.03.2019г., техническа проверка на електромера, при която е установено наличие на преминала енергия на тарифа Т4, която не е визуализирана на дисплея на СТИ. Не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия, съгласно договор за продажба на електрическа енергия за обект на адрес [населено място], [улица], за което е разкрита партида с клиентски номер [ЕГН] и абонатен номер [ЕГН].

С Констативен протокол № 1502462 от 15.03.2019г., съставен в присъствието на член на домакинството на клиента /син/, при извършена проверка от двама служители на „Енерго-Про Продажби”АД, е установено наличие на показания в невизуализирания на дисплея тарифен регистър 4 – 045912кВТч. СТИ бил демонтиран и подменен с нов. Въз основа на тези показания е начислена по партидата на ищеца допълнителна електрическа енергия в размер на 8 919.05лв.за периода 16.03.2018г.-15.03.2019г., за което е издадена фактура № [ЕГН].

От констативен протокол № 15113078 /вж.стр.60/ е видно, че същото устройство е било монтирано и пломбирано с пломба 3432 на 18.05.2015г. Бил е със занулени показатели на двете му активни тарифи /дневна и нощна/ и с вграден тарифен превключвател.

На демонтираното СТИ е извършена метрологична експертиза в БИМ /вж.Протокол № 477 от 28.03.2019г./,съгласно утвърдена методика за проверка на електромери № МП-29/2013г. При проверка на техническите изисквания е установено „отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера. Пломба против неправомерен достъп до вътрешната му конструкция“. Установено е, че „електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия“, но „не съответства на техническите изисквания“. В същия протокол, в раздел 5 „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерагламентиран достъп“ е посочено, че „при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера“. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1, б. д ЗИ – Българският институт по метрология /БИМ/ е специализиран орган за изпълнение на функциите по този закон и извършва метрологична експертиза на средствата за измерване. Изготвеният в рамките на компетентността на БИМ протокол е официален свидетелстващ документ и съгласно чл.179 ГПК съставлява доказателство за съдържащите се в него изявления.

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, която установява, че процесният електромер /СТИ/ е произведен с възможност за отчитане на потребената електрическа енергия по няколко тарифи, като настройването му- за броя на тарифите и за часовото времетраене за отчет –е от завода производител. Същият е бил настроен да отчита и да визуализира на дисплея си две тарифи: дневна – Т 2 /от 6.00ч.до 22.00ч.зимен период и от 7.00ч. до 23.00ч.летен период/ и нощна Т 1 /от 22.00ч. до 6.00ч. зимен период и от 23.00ч. до 7.00ч.летен период/. Тарифа 4 /Т 4/ е невизуализирана на дисплея и ненастроена за отчет. Независимо от това, вещото лице, което е специалист – електроинженер, дава заключение, че „при извършване на софтуерен прочит на паметта на СТИ“ се установява отчет в Т 4 – 45912.7 кВТч. Електромерът не е тип „Смарт“ /т.е. неговото дистанционно отчитане е невъзможно/ и „софтуерно не притежава възможност /технологично така е произведен/ за извличане на т.нар.“товарен график“, поради което не може да се установи нито „причината за регистрирани показания в тарифа Т 4“, нито „точния ден и час, от който са регистрирани показания в Т 4“.

При тези данни въззивният съд е приел, че „Енерго-Про Продажби”АД не е доказал годно основание за начисляване на стойност на електрическа енергия, поради липса на установено реално потребление, измерено чрез изправно СТИ за съответния период като юридически факт, кумулативно изискуем, за да възникне правото на ищеца да получи претендираната цена на енергия от 45 912 кВТч за период от една година, отчетена чрез специален софтуер в невизуализиран на дисплея тарифен регистър 4. Не може да се установи началният момент на натрупване на показанията, а това е от значение за изхода на спора, пред вид обстоятелството, че заявената претенция касае конкретно посочен период. Не е установено и наличие на реално потребление. Корегирането на количеството потребена електрическа енергия за минал период от време е изключение, допустимо при наличие на конкретно посочени в закона предпоставки, които в случая не са налице пред вид решение по адм.д.№ 3068/2016г.на ВАС за отмяна на одобрените от ДЕКЕВР общи условия за продажба на електрическа енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при извършване корекция на сметка и решение по адм.д.№ 2385/2016г.на ВАС за отмяна на ПИКЕЕ /без чл.48-51, които са отменени с решение по адм.д.№ 3879/2017г.на ВАС.

Съобразно даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допусната касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен изводът на въззивния съд за липса на основание за извършване на корекции. Между страните по делото е налице сключен договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при публично известни общи условия /съгласно чл.97 ЗЕ и сл./, който попада в приложното поле на чл.183 ЗЗД /респективно чл.318 ТЗ и сл./, доколкото ищецът е търговец, който по занятие е „краен снабдител“с ел.енергия, по смисъла на пар. 1, т. 28а, б. а ДР ЗЕ. По силата на този договор купувачът дължи, съгласно чл.200, ал.2 ЗЗД, да заплати цената на доставената енергия. Измерването на количеството й ,съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, става със средства за търговско измерване /СТИ/, които са собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента, като съгласно ал.3 – операторът определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Възможността за извършване на корекции е предвидена в чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ, като възможните хипотези са две и те са съгласно б.“а“- корекция в полза на крайния снабдител при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства и съгласно б.“б“- корекция в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства. В процесния случай е приложима б.“а“ – корекция в полза на крайния снабдител при неточно измерена електрическа енергия /защото освен в Т 1 и Т 2 е констатирана отчетена енергия и в Т 4/, но по делото е останал неизяснен въпроса за конкретната причина за това неточно измерване – неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреда. Доказателствената тежест за изясняване на този въпрос е върху доставчика, който своевременно / още с отговора/ е поискал назначаване на съдебна експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист и даде отговор на три въпроса, един от които е „на какво се дължи наличието на показания в регистър Т 4?“. Допуснатото и прието заключение по делото е изготвено от електроинженер и отговор на така поставения въпрос не е даден. Независимо от това, първоинстанционният съд е приел същото и е изградил правните си изводи въз основа на него. Във въззивната жалба е направен довод за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, но въззивният съд не е констатирал непълнота на заключението на приетата експертиза и не е назначил допълнителна или нова такава, с цел изясняване на релевантните за спора факти, както е следвало да процедира съгласно разясненията, дадени с т.3 от ТР №1/9.12.2013г.на ОСГТК на ВКС. По този начин делото е останало неизяснено от фактическа страна. При безспорно установени – външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на отчетена като потребена енергия в скрития регистър Т 4, не е ясно от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено софтуерното въздействие. При положение, че през 2015г. е монтирано и пломбирано ново СТИ, което е било със занулени тарифи /дневна и нощна/ и за което проверките установяват, че и през 2019г. „съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия“, отразяването в скрития регистър Т 4 дължи ли се на техническа грешка, без намеса на човешко поведение,или не? Какви са възможните причини за наличие на показания в регистър Т 4 и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ?, Разполага ли дружеството-касатор със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, която чете данните в него?, Какво означава записът в протокола на БИМ устройството „не съответства на техническите изисквания“?, При съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015г. СТИ, възможно ли е през него да е преминало отчетеното количество електрическа енергия в Т 4 именно през процесния период – 16.03.2018г. до 15.03.2019г.?

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, като доколкото допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на действия по събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор на горепосочените въпроси.

По искането за разноски следва да се произнесе въззивният съд в съответствие с чл. 294, ал. 2 ГПК.

Диспозитив

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 262 от 30.04.2020г. по в.гр.д. № 1040 по описа за 2019г. на Окръжен съд Велико Търново и потвърдено с него решение № 373 от 10.10.2019г. по гр.д. № 757/2019г. на Районен съд Горна Оряховица и ВРЪЩА делото на Окръжен съд Велико Търново за ново разглеждане от друг въззивен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


Свързани съдебни актове

Препраща към

  • Определение №699/19.10.2020 по дело №1978/2020 1
    Определение №699/19.10.2020 по дело №1978/2020
    При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на…
  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №150/26.06.2019 по дело №4160/2018
    Съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа…
  • Решение ои чл. 290 ГПК
    Решение №21/01.03.2017 по дело №50417/2016
    Има ли законово основание преди новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ от 2013 г. операторът на електропреносната или разпределителна мрежа да извършва преизчисляване на сметките на потребителите за минал период, ако не е установена намеса в СТИ, а се касае до неточно изчисление от страна на оператора,…

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий.

Цитирани норми и термини

0 0 глас
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари