Решение №6/27.01.2020 по дело №1311/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството?

Отговор

Възстановените гори се включват в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН и по отношение на тях се прилагат специалните правила за наследяване, предвидени в ЗН за възстановената собственост, между които е и чл. 90а ЗН. Нормата е обявена за противоконституционна само в частта относно завещанието на земеделски земи, включени в ТКЗС. Основният мотив е, че земеделските земи са кооперирани, а не одържавявани и собствеността върху тях е запазена макар и в идеални граници. Нормата на чл. 71 ЗН е допускала делба на внесените в ТКЗС земеделски земи. Решението на Конституционния съд обаче не се отнася за имотите, включени в приложното поле на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, защото те са отнети от собствениците поради одържавяването им. В частта, с която чл. 90а ЗН предвижда недействителност на завещания относно одържавени имоти, собствеността върху които се възстановява по други закони освен ЗСПЗЗ, нормата не е обявена за противоконституционна и действа. Следователно завещание, съставено след одържавяване на горите и преди възстановяването им, няма действие за тези имот.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 21 януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ДЕЧЕВА, ВАНЯ АТАНАСОВА

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1311 /2019 година

Производството е по чл. 290 ГПК

История на спора

С определение № 457 от 14.10.2019 г.. по касационна жалба, подадена от М. Д. Г. е допуснато касационно обжалване на решение № 14 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 4/2019 г. на Сливенски окръжен съд, само в частта, с която е потвърдено решение № 216 от 27.11.2018 г. по гр.д.№ 106/2018 г. на РС-Нова Загора в частта му, с която са определени квоти от допуснатия до съдебна делба имот – гора, съставляваща имот 100020 по КВС, в землището на [населено място], [община], обл. С., представляваща дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С. И.” при квоти: 4/9 ид.ч. за М. Г. и 5/9 ид.ч. на Г. Г..

Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 216 от 27.11.2018 г. по гр.д.№ 106/2018 г. на РС-Нова Загора в частта му, с която е допусната съдебна делба на възстановени с решение № 25129/30.11.1994 г. на наследници на Д. Г. Д. четири земеделски имота, както следва: нива с площ 15,704 дка. в м. „З. кладенец”, съставляваща имот ….; нива с площ 13,540 дка. в м. „С.”, съставлящата имот № ….; лозе с площ 3,610 дка в м. „К. могила”, съставляваща имот …. и нива с площ 6,042 дка в м. „З.”, съставляваща имот …. при квоти: 4/9 ид.ч. за М. Д. Г. и 5/9 ид.ч. на Г. Д. Г. и в тази част решението е влязло в сила.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – 90а ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на заявеното от касатора оспорване на саморъчното завещание в полза на ответника относно авторство и правни последици от него, за това, че е приет препис от завещанието, а не оригинала, че вписаният екземпляр е приет след преклузивния срок. Направено е оплакване и за необоснованост на извода, че завещанието, като неоспорено, поражда действие, включително и за горския имот и за необоснованост.

Ответникът по касация Г. Д. Г. оспорва жалбата и доводите в нея.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

Касационен въпрос

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, свързан с мотивите на съда относно действието на универсалното саморъчно завещание по отношение на възстановения горски имот: поражда ли действие универсално саморъчно завещание по отношение на горски имот, ако той е възстановен по ЗВСГЗГФ след откриване на наследството.

Мотиви

По този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Решение № 4/1996 г. на Конституциония съд и съдебната практика по приложението на чл. 90а ЗН – Решение № 201 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1078/2011 г., I г. о., ГК и Решение № 450 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2008 г., II г. о., ГК. Възстановените гори се включват в новооткритото наследство по смисъла на чл. 91а ЗН и по отношение на тях се прилагат специалните правила за наследяване, предвидени в ЗН за възстановената собственост, между които е и чл. 90а ЗН. Нормата е обявена за противоконституционна само в частта относно завещанието на земеделски земи, включени в ТКЗС. Основният мотив е, че земеделските земи са кооперирани, а не одържавявани и собствеността върху тях е запазена макар и в идеални граници. Нормата на чл. 71 ЗН е допускала делба на внесените в ТКЗС земеделски земи. Решението на Конституционния съд обаче не се отнася за имотите, включени в приложното поле на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/, защото те са отнети от собствениците поради одържавяването им. /Виж чл.1 Закон за стопанисване на горите Обн., ДВ, бр. 71 от 27.03.1948 г., изм. и доп., бр. 270 от 16.11.1950 г., отм., Изв., бр. 89 от 7.11.1958 г., в сила от 7.12.1958 г./ В частта, с която чл. 90а ЗН предвижда недействителност на завещания относно одържавени имоти, собствеността върху които се възстановява по други закони освен ЗСПЗЗ, нормата не е обявена за противоконституционна и действа. Следователно завещание, съставено след одържавяване на горите и преди възстановяването им, няма действие за тези имот.

По основателността

По касационната жалба в частта, в която е допуснато касационно обжалване относно делбата на възстановения горски имот:

Предявен е иск за делба от М. Д. Г. против Г. Д. Г. на четири земеделски имота, възстановени с решение № 25129/30.11.1994 г. на наследници на Д. Г. Д.. Допълнително е поискана делба и на гора, съставляваща имот …. по КВС, в землището на [населено място], [община], обл. С., представляваща дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С. И.”, възстановен с решение № Н148Г от 06.07.2000 г. По допълнително подадената искова молба е било образувано гр.д. № 228/2018 г., което е присъединена към гр.д.№ 106/2018 г. и двете на РС-Нова Загора за съвместно разглеждане и извършване на делбата. Ищецът е поискал да се допусне делба при равни квоти и на петте делбени имота, тъй като са останали в наследство от Д. Г. Д., техен баща, починал 27.11.1988 г. и от майка им С. М. Д., починала на 23.02.1997 г. В отговора на исковата молба, ответникът е оспорил квотите, при които се иска допускане на делбата и се е позовал на саморъчно завещание с дата 24.03.1997 г., оставено от С. М. Д., с което тя завещава на сина си Г. 1/3 ид.ч. от цялото си имущество. Представено е копие от саморъчното завещание. Касаторът-ищец е оспорил завещанието с молба от 17.04.2018 г. и е поискал да се открие производство по чл. 193 ГПК и съдът да укаже на ответника, че носи доказателствената тежест да установи, че завещанието е автентично. В съдебно заседание на 06.06.2018 г. пълномощникът на ищеца адв.Н. изрично заявява, че оспорва пораждането на правни последици от завещанието по отношение на гората, защото е възстановена след откриване на наследството, оставено от завещателката.

По отношение на горския имот, въззивната инстанция е приела, че тъй като завещанието е универсално и предвид обявяване на чл. 90а ЗН за противоконституционен, поражда действие както за земеделските земите, така и за горите, защото двата закона са аналогични. Затова делбата е допусната както за земеделските земи, така и за гората при квоти: 4/9 ид.ч. за М. Г. и 5/9 ид.ч. на Г. Г..

Представеното саморъчно завещание, на което се позовава ответника е универсално по своя характер, защото с него завещателката се е разпоредила с дробна част от наследството си. Ответникът е заявил, че иска да се ползва от завещанието и така е приел наследството по завещание, което поражда действие от откриване на наследството. Наследството е открито със смъртта на завещателката С. М. Д., починала на 23.02.1997 г., а дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С. И.”, предмет на иска за делба е възстановена с решение № Н148Г от 06.07.2000 г., т.е. след откриване на наследството. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, това универсално саморъчно завещание, на което се позовава ответника не поражда действие по отношение на възстановения горски имот. Затова по отношение на него следва да се допусне делба при равни права между двата съделители на основание чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 90а ЗН. Те са наследници на Д. Г. Д., техен баща, починал 27.11.1988 г. и от майка им С. М. Д., починала на 23.02.1997 г.

Предвид изложеното, решението в допусната до касационно обжалване част е неправилно поради противоречие с материалиня закон и следва да се отмени в тази част. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови решение по същество, като се допусне делба на горския имот при равни квоти. Съборазно този резултат, на касатора следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски. За касационна инстанция доказаните разноски са 405 лв, /55 лв. държавни такси и 350 лв. платен адвокатски хонорар/. Договорът за правна помощ е сключен след допускане до касационен контрол на решението в частта за гората, поради което следва да се присъди целия уговорен и платен адвокатски хонорар и платената държавна такса пред ВКС, т.е. 405 лв. За производството пред възивната и първата инстанции се притендират по 300 лв. Пред въззивната инстанция този размер е доказан с договора за правна помощ, но от тази сума следва да се присъдят 175 лв. предвид частичната основателност на жалбата / само за гората/. Пред РС са представени два договора за правна помощ за по 300 лв. по основното дело № 106 /2018 г. и по присъединеното към него за общо разглеждане гр.д.№ 228/2018 г. Съгласно чл. 355 ГПК, разноските пред първата инстанция се разпределят съобразно стойността на дяловете. Нормата на чл. 78 ГПК не се прилага за тях. Приложима е само за присъединените искове по сметки. Разноските за платен адвокатски хонорар остават така както страните са ги направили. Законодателят е отчел, че предявяване на иск за делба не е свързано с неправомерно поведение на някой от съделителите, а този иск може да се предяви винаги. Затова ответникът по касация следва да бъде осъден да плати на касатора общо разноски в размер на 580 лв. за касационна и въззивна инстанция.

Диспозитив

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 14 от 01.02.2019 г. по гр.д.№ 4/2019 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 216 от 27.11.2018 г. по гр.д.№ 106/2018 г. на РС-Нова Загора в частта му, с която са определени квоти от допуснатия до съдебна делба имот – гора, съставляваща имот …. по КВС, в землището на [населено място], [община], обл. С., представляваща дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С. И.”: за М. Д. Г. 4/9 ид.ч. и за Г. Д. Г. 5/9 ид.ч. и вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ КВОТИ при които да се извърши делбата по отношение на допуснатия до съдебна делба недвижим имот: гора, съставляваща имот …. по КВС, в землището на [населено място], [община], обл. С., представляваща дървопроизводителна горска площ от 10,999 дка., находяща се в м. „С. И.” както следва:

за М. Д. Г. 1/2 ид.ч. и

за Г. Д. Г. 1/2 ид.ч.

ОСЪЖДА Г. Д. Г. да плати на М. Д. Г. деловодни разноски за въззивна и касационна инстанция в размер на 580 лв.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми