Решение №59/27.05.2021 по дело №3042/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №577/30.12.2020 по дело №3042/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Реституционният закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията, като не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС №216/61г. Въпреки това те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР №104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. В случай че не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи действително не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. Горното разрешение обаче е неприложимо към настоящата хипотеза, в която ищецът не се е позовал на упражнявано владение след колективизацията, а на владение с начален момент 2006 г. Последното е ирелевантно за настъпване на правните последици на придобивната давност поради установените от събраните доказателства факти за земеделския характер на спорния имот. По безспорен начин се установява внасянето в стопанството на процесния имот, с оглед на което собствеността върху него е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При тези факти следва извода, че собствеността върху процесния имот, като такъв по чл.10 ЗСПЗЗ, е подлежала на възстановяване по реда на предвидената в този закон административна процедура, данни за провеждането на която липсват, а и не се твърди да е проведена.


Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
Камелия Маринова

Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Емилия Донкова гр. д. № 3042/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 577 от 30.12.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 715 от 15.06.2020 г. по гр. д. № 538/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 5098 от 21.11.2019 г. по гр. д. № 16501/2018 г. на Варненския районен съд, поправено с решение № 211/14.01.2020 г., с което е уважен предявения от К. Д. К. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника [община], че същият не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], местност „Ш.“, с площ 2 666 кв. м., с трайно предназначение – земеделска земя. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска същото да бъде отменено и вместо него да се постанови касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари