Определение №580/22.10.2019 по дело №117/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Отговор

При служебна проверка от страна на съдебния състав в ТР по партидата на дружеството-касатор е констатирано открито след датата на подаване на настоящата КЖ производство по несъстоятелност на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК], както и липсата на включване в списъка на предявените вземания на спорното вземане, предмет на исковото производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение. Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ, следва да се допусне касационно обжалване за проверка за допустимост.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 09 октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН БАЛЕВСКИ, ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №117/19 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК] срещу Решение №2221/20.08.2018г. по т.д. № 544/18 на САС, ТО,9 с-в, в частта, с която е отменено решение №4412/23.08.2017 г. по т.д. № 143/2015 г. на ОС- Благоевград , и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на ИПАЗР „Н. Пушкаров“ ЕИК[ЕИК]-гр.София обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на 56 484 лева за ползване на недвижим имот , след прекратяване действието на договор за наем сключен на 27.06.2011 г. за периода: 01.12.2011 г.-31.03.2014 г., ведно със законната лихва от 28.09.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл. 280, ал. 1 ГПК, т.1 и т.3.

От страна на ответника по касационната жалба е подаден писмен отговор, в който са изложени доводи за липса на предпоставки за допускане до касация. Претендира се присъждане на разноски.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е възникнало на основание сключен на 27.06.2011 г. договор за наем, по силата на който, от страна на ищеца са предоставени възмездно за ползване на „В и ВГД оранжерии Петрич“ ООД “ЕООД съответните недвижими имоти,описани в договора. Страните са уговорили месечен наем в размер на 1 743,33 лева без ДДС. Договорът е със срок на действие 5 години. Уговорено е, че договорът поражда действие между страните 30 дни след подписването му при условие, че наемателят внесе депозит в този срок в размер на два месечни наема, който служи за гаранция за изпълнение от страна на последния и подлежи на връщане след изтичане срока на действие на договора. Това задължение е изпълнено, според приетото извлечение от банкова сметка. С писмо получено на 30.11.2011 г. от страна на наемателя договорът е прекратен . Не се установява имотите, предмет на наемното правоотношение, да са върнати във фактическа власт на наемодателя след прекратяване на договора, въпреки, че има данни наемателят да е поканен да стори това. С оглед изложеното искът за обезщетение на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД е счетен за основателен и доказан до уважения размер.

Съдът не е счел за основателни възраженията за нищожност на договора за наем, поради нарушаване на чл. 19 ЗДС, тъй като процедурата за това е спазена. Не е възприет и доводът на ответната страна, че внасянето на депозита е било условие за пораждане действието на договора. Счетено е също така, че облигационната връзка между страните не се влияе от това, дали отдадените под наем имоти са собственост на наемодателя. При определяне на размера на дължимото обезщетение, съдът се е основал на цитираната от него практика ,формирана по чл.290 ГПК на ТК на ВКС, че същото следва да е в размер не по-нисък от наемната цена, уговорена в прекратения договор за наем.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора като първи правен въпрос се поставя този, за начина на определяне на размер на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД като се навежда довод, че този извод е в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК – сочат се решения,постановени в периода 2008-2009 и 2010 години. С последващи решения на ВКС по чл.290 ГПК : Р по т.д. №264/14 на ІІ ро т.о., по т.д. № 2334/14 на Първо т.о. и други е прието, че в хипотезата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД обезщетението е в размер на договорената наемна цена за съответния период на задържане на имота във фактическа власт на наемателя,след прекратяване на наемното правоотношение и при противопоставяне на това от страна на наемодателя.

Останалите два въпроса се отнасят до фактически хипотези, различни от приетата от съда за установена такава в конкретния случай: Съдът е приел, че наемодателят е поканил насрещната страна да освободи и предаде имотите и липсват данни и твърдения, че наемодателят се е поставил сам в положение да не получи обратно фактическата власт върху имота. Тоест тези въпроси не се явяват от значение за изхода по конкретния спор.

Касационен въпрос

При служебна проверка от страна на съдебния състав в ТР по партидата на дружеството-касатор е констатирано открито след датата на подаване на настоящата КЖ производство по несъстоятелност на „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК], както и липсата на включване в списъка на предявените вземания на спорното вземане, предмет на исковото производство, по което е постановено обжалваното въззивно решение. Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 637, ал. 2 ТЗ, следва да се допусне касационно обжалване за проверка за допустимост.

Диспозитив

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№2221/20.08.2018г. по т.д. № 544/18 на САС, ТО,9 с-в в обжалваната част.

УКАЗВА на касатора „В и ВГД Оранжерии Петрич“ООД ЕИК[ЕИК] със седалище: [населено място],ЖК „Оранжерии”,Шосето за София, да представи документ за внесена държавна такса в размер на 1491,63 лева в едноседмичен срок от съобщаването.

Да се уведоми временният синдик Д. Б. А. с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.1,ап.2, който да се призове и за евентуалното разглеждане на делото в открито заседание след насрочването му.

Определението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 220 от 15.02.2016 г. по т. д. № 2334 / 2014 г. Докладчик: съдия Тотка Калчева При ползване на имот от наемателя след прекратяване на договор за наем, сключен по реда на чл. 102, ал. 3 ЗЛЗ и чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ, как следва да се определи обезщетението, претендирано по реда на чл. 236, ал. 2 ЗЗД – на базата на средната пазарна цена на наемите за съответния район и период или на база на приетите от общинските съвети наредби за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите