Решение №58/18.06.2021 по дело №2014/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №13/18.01.2021 по дело №2014/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: I-во отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

За проверка правилността на извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и има правно действие и при осъществяването на всяко отделно придобивно основание относно земята.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:
Маргарита Соколова

Членове:
Светлана Калинова, Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2014/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община - Велико Търново, срещу решение № 101/12.02.2020 г. по в. гр. д. № 770/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 926/28.06.2019 г. по гр. д. № 955/2019 г. на Великотърновския районен съд, е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на касатора, че И. М. Г. е собственик на 7 броя сгради, намиращи се в ПИ с идентификатор ......... по кадастралната карта на [населено място], [община], с площ от 6 566 кв. м. в местността «К. 2», с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище.

Ответникът по касация - ищец по делото, счита касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на предявения положителен установителен иск са сгради, построени в поземлен имот № ........... по плана за земеразделяне на землището на [населено място], съставляващ пасище, мера, а по кадастралната карта - ПИ с идентификатор ..............

Поземленият имот е закупен от ищеца с н. а. № .../30.12.2011 г., праводателите по който Р. С. С. и П. С. М. са се легитимирали за собственици на земята с решение № 331Ж/25.02.1999 г. на Общинската служба „Земеделие“ [населено място], скица и удостоверения за наследници.

Ищецът твърди, че като собственик на земята е собственик и на находящите се в нея 7 броя сгради на основание чл. 92 ЗС.

Като евентуално придобивно основание ищецът е въвел твърдение, че е придобил собствеността върху сградите въз основа на договора за покупко-продажба, защото сградите не са изключени от транслативното му действие и към датата на сключване на договора продавачите са били техни собственици - придобили са собствеността по давност в резултат на 5-годишно непрекъснато, явно и необезпокоявано добросъвестно владение, започнало на 25.02.1999 г. с възстановяване на собствеността върху земята и завършило на 25.02.2004 г. Твърди, че решението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е правното основание, годно да направи лицето, в чиято полза е издадено, собственик на постройките.

Въззивният съд приел, че, ако не е установено друго, разпоредбата на чл. 92 ЗС разглежда земята /поземления имот/ и постройките върху нея като една вещ - един обект на правото на собственост, защото постройките не са обособени физически от земята. Постройката може да се обособи като отделна вещ от земята и върху нея да съществува право на собственост отделно и различно от правото на собственост върху земята само чрез правни средства - като бъде „установено друго“ чрез някакъв правен акт, например договор, едностранна сделка или индивидуален административен акт, чрез който друго лице, различно от собственика на земята, придобива или запазва собствеността върху постройката отделно от собствеността върху земята. Докато няма такъв правен акт земята и постройката върху нея са един единен обект на правото на собственост и не съществуват отделни права на собственост върху земята и върху постройката, която се намира в нея. Разпоредбата на чл. 92 ЗС няма еднократно действие, а действа непрекъснато по отношение на собственика на земята и това нейно правно действие се изразява в определяне на обема

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари