Определение №577/30.12.2020 по дело №3042/2020

Спорът е разрешен с Решение №59/27.05.2021 по дело №3042/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:
Камелия Маринова

Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 3042/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280 ГПК.

История на спора

С решение № 715 от 15.06.2020 г. по гр. д. № 538/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 5098 от 11.11.2019 г. по гр. д. № 16501/2018 г. на Варненския районен съд, поправено с решение № 211/14.01.2020 г., с което е уважен предявения от К. Д. К. срещу касатора отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника община Аксаково, че същият не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Осеново, община Аксаково, местност «Шейтана», с площ 2 666 кв. м., с трайно предназначение – земеделска земя.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от община Аксаково, чрез юрисконсулт В. Ю., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Мотиви

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от ищеца срещу ответника отрицателен установителен иск. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът упражнява фактическа власт върху имота, считано от 2006 г. След като е поискал да се снабди с констативен нотариален акт, в който правото му на собственост да бъде удостоверено, през 2017 г. общината е съставила акт за частна общинска собственост. Исковата молба е предявена на 01.11.2018 г.

В отговора на исковата молба ответникът е изложил доводи за недопустимост на иска поради липса на правен интерес за ищеца от предявяването му. В защитата си по същество е оспорвал иска.

Видно от акт за частна общинска собственост № 6538/10.07.2017 г., съставен на основание чл.59, ал.1 ЗОС, в същия е цитиран като предходно издаден акт № 4816 от 19.01.2011 г., в който като основания за издаването му са посочени чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, чл.56, ал.1 ЗОС и чл.19 ЗСПЗЗ.

Със заповед от 15.05.2009 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Варна е одобрено решение на комисия по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, с което са определени имотите по ал.1 на цитираната разпоредба, в землища, намиращи се на територията на общината. В приложение към решението на комисията фигурира и процесният имот.

С молба от 05.08.2013 г. до кмета на общината, ищецът е изразил желание за закупуване на имота.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил съображения, че актът за общинска собственост има легитимиращо действие, когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание. Ответната община следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Съгласно чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделските земи, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Приел е, че общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ. В приложното й поле се включват земеделските земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ и сл. В настоящата хипотеза не е доказано, че

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове